Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

След вечеря Макси бе необикновено весел, отдавна не бе изпадал в такова настроение, но разсъжденията му бяха крайно чудновати. Тъй като дойдоха на гости доня Силвия и Руфинита, доня Лупе мина с тях във всекидневната и съпрузите останаха сами. Макси се изправи и се протегна, като вдигна ръце нагоре. Костите му изпукаха; няколко пъти изви тяло, сякаш правеше гимнастически упражнения, след това седна отново и прегърна жена си (тя седеше на една табуретка до канапето), заемайки поза на влюбен от театрална сцена, малко преди да произнесе нещо много красиво в стихове.

— Живот мой — каза той с най-благия глас в света, — хиляди благодарности за облекчението, което изпитах от твоите думи.

Фортуната не знаеше кои думи го бяха утешили, но това нямаше значение. Кимна с глава и той продължи:

— Нищо друго не ми трябва, щом ти си съгласна с мен. Желанията ми са удовлетворени. Да живее великият принцип на освобождението чрез бягство и унищожение!

— Да живее!

— Тъй ще крещят тълпите, когато учението се разпространи. Но това не ни засяга, отнася се за тия, които ще дойдат след нас. Нека изпълним дълга си пред закона, който изисква да умрем, щом стигнем върха на съвършенството! Нека убием звяра в същия миг, в който неговият пленник, духовната субстанция, се изплъзне от ръцете му, както зрелият кестен се отделя от черупката.

— Като нищо ще го убием.

— Такава те харесвам. Нима има нещо по-красиво от смъртта? Да умреш, да прогониш мъките, да се измъкнеш от цялата тази мизерия, от скърбите и земната мерзост! Какво би могло да се сравни с това висше благо? Възможно ли е душата да се проникне от нещо по-възвишено?

— А след това? — запита Фортуната, която слушаше с жив интерес този начин на възприемане на смъртта, макар и да знаеше с кого говори.

— О! След това човек се чувствува съвършено чист, частица от божествената субстанция, от това велико цяло… Какво неизмеримо блаженство!

— Да не страдаш — тихо рече уличницата и сведе глава на гърдите му. — Да не те е страх, че ще ти направят някоя мръсотия, никога да не изпитваш мъка и да се наслаждаваш, наслаждаваш, наслаждаваш…

Мислите й литваха с крилата на тази възвишена идея и се зареяха в безкрайните и невидими пространства.

— Да усещаш как сияе доброто в теб, да витаеш в безкрайно съвършеното и здраво, красиво, прозирно и пълно с наслада субстанциално и ефирно цяло!

Това бе вече малко отвлечено и Фортуната не го разбра добре. Понятна й бе първата идея: да умреш и да се отърсиш от бремето на тоя свят, но пак да си бъдеш като жива, за да се насладиш на всичко, което си пожелаеш, да обичаш и да бъдеш обичана за вечни времена.

— Скъпа моя — рече й Макси, като тресеше глава и правеше гримаси, признак на силна нервна възбуда, — двамата с теб ще умрем, щом изпълним мисията си. Ти трябва изцяло да се отдадеш на твоята, ето защо ще ти кажа какво ми бе разкрито свише.

Фортуната се приготви да чуе великата глупост, която мъжът й щеше да съобщи и лицето й доби израз на съсредоточено внимание.

— Зная нещо, което ти не знаеш, макар и да го предусещаш, нещо което с положителност твърде скоро ще узнаеш. Възможно е да си започнала да забелязваш някои признаци, но духът ти все още е обсебен единствено от предчувствия за великото събитие.

Гледаше я така, че тя започна да се плаши. „Какво ли ще е, господи, какво?“ Макси помълча, забил очи в нея като две стрели, после произнесе думи, които я накараха да подскочи.

— Ти си бременна.

Клетата жена остана за миг като вкаменена, искаше да го вземе на шега, искаше да го отрече, но не й стигаше смелост нито за едното, нито за другото. Тонът му, в който нямаше капка съмнение, преизпълни душата й с неизказан ужас. Но я очакваше още по-голяма изненада. Главата на Макси се затресе неудържимо и гласът му прозвуча като на ясновидец, обзет от екзалтация:

— Бе откровение. Вестта ми донесе снощи моят дух-наставник. Необяснима и прекрасна загадка, нали? Ти си бременна… И ти го подозираш, нещо повече, сигурна си, по лицето ти познавам. Криеш го, защото не ти е известно, че това съвсем не е безчестие. Детето, което носиш в утробата си, е син на Чистия разум, пожелал да се въплъти, за да спаси света. Ти бе избрана за това чудо, защото много си страдала, много си обичала, много си грешила. Да страдаш, да обичаш и да грешиш… Това са трите инфинитива на глагола на битието. От теб ще се роди истинският месия. Ние сме само предвестници, схващаш ли, нищо друго освен предвестници. Когато родиш, ще сме изпълнили вече мисията си и ще се освободим, като убием двата звяра.