Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Коментар: „Като почне с тоя тон, ми идва да го набия… Иска да каже, че съм никаквица. Подхване ли тия геологии , значи е решил да ме остави. Не мога да живея така, господи, това е по-лошо от смъртта.“ Повторение: „Тръгваш ли вече?“ „Мислиш, че е още рано?“ „Ще дойдеш ли в понеделник?“ „Не мога да ти обещая.“ „Пак започваш с номерата си.“ „А ти ставаш досадна.“ „Не искам да спорим. Кажи ми какво искаш?“ „Скъсаме ли, не хвърляй вината върху мен, защото виновната си ти.“ „Аз?“ „Да, ти, с вечните си глупости.“ „Добре, както искаш… Все ти да си правият…“ „Сбогом.“

След малко от задушаващата я мъка изскочи внезапно нова мисъл, която прониза съзнанието й също като лъч, осветил от край до край облаците. „Какво ще е това дяволско нещо почтеността, че както и да се мъча, не мога да я уловя и пъхна в себе си?“

Тогава си даде сметка, че не е накиснала прането. Работата тепърва й предстоеше, купищата дрехи и коритото с вода лежаха пред нея като примрели от смях. От унеса я извади Папитос, която влезе с почистените ножове.

В деня на свети Еухенио доня Каста предложи да се поразходят и хапнат в Прадо, но семейство Рубин не искаха и да чуят за забавления. Не им бе до разходки. Отидоха трите Саманиего , доня Дездемона , Кеведо и още неколцина приятели. Вечерта доня Каста настоя всички да хапнат от провизиите, които бе донесла. Сбирката стана в дома на Рубин. Липсваше само Аурора, която Фортуната очакваше с нетърпение и щом чуеше стъпки по стълбището, отиваше до вратата да я отвори, преди да се е позвънило. Най-сетне вдовицата на Фенелон пристигна крайно уморена. Поръчките тоя месец бяха многобройни, аристократичните сватби зачестиха и бедната Аурора едва смогваше. За да се изпълнят поръчките навреме, бе донесла работа и у дома си. Мислеше да работи докъм полунощ. Жената на Рубин предложи помощта си и с разрешението на двете възрастни госпожи отидоха в съседната къща. Фортуната желаеше да остане насаме с приятелката си и да си поговорят надълго и нашироко за най-различни неща.

Запалиха лампите във всекидневната, Аурора извади нещата си и започна да реже и крои върху една голяма маса, която бе като тия на шивачите. Фортуната и помагаше да разгъва моделите и да ги тропосва върху плата. Аурора непрестанно измъкваше или забождаше на блузата си вдянати игли, тъй като блузата й служеше за игленик, а освен тях имаше и множество карфици. Като оглеждаше моделите с око на художник, хващаше било игла, било ножици, навеждаше се над масата, изправяше се и наблюдаваше от разстояние резултата от кроенето, местеше глава, за да открие най-удачния ъгъл за наблюдение, започна да приказва, изхвърляйки думите като излишък от духовната енергия, която влагаше в механичната си дейност.

— Днес е било погребението. Канделария ми каза, че било нещо изключително! Катафалката стигала чак до тавана, а ковчегът бял великолепен, много свещи… Виждаш за какво са им нужни парите на тия ергени егоисти… Там били Санта Крус и Руис Очоа, Трухильо и знам ли кой още… Понеже от доста дни насам не сме се виждали, не можах да ти разкажа какво изпитах оная сутрин. Ще видиш. Около осем и половина минах през площад „Понтехос“, за да ида на работа, когато видях да излиза от портала като луд слугата англичанин… Както разбрах по-късно, тичал при братовчед ми Морено-Рубио, който живее на улица „Бордадорес“. Рекох си: „Какво ли е станало?“ Саманиего излезе от магазина и ме запита: „Какво има?“ „Как какво има?“ Тогава англичанинът ни рече с ужас, който не мога да опиша: „Господин умрял, господин като мъртъв.“ Пепе се затича нататък, аз — след него. На портала имаше сума ти народ, едни влизаха, други излизаха и всички жалеха за станалото. Качих се с Пепе… Вратата беше отворена. Виковете на Патросинио Морено се чуваха от стълбите. Ах, какво стана! Обзе ме такъв страх, че не мога да ти опиша. Малко по малко се приближих до стаята. Вътре беше светицата, все още с манто и молитвеника в ръка… Приличаше на статуя. А Морено… не искам да си спомням… седнал на един стол до масата… Казват, че го намерили облегнал глава върху ръцете си, вкочанен и без капка кръв, не мога да ти опиша как ме ужаси това, което видях. Бяха го изправили на стола. Цялата предна част на ризата му бе в кръв, брадата му пълна със съсиреци… очите отворени — тук Аурора преустанови работата, влагайки цялата си душа в това, което разказваше. — Не поисках да вляза. Върнах се от вратата и не знам как стигнах до ателието, понеже падах и ставах по пътя, така се бях уплашила. Трябва да признаем, че беше редно тоя човек да свърши зле, но това не означава, че не трябва да изпитваш жал — отново насочи вниманието си към работата. — През целия ден се чувствувах зле и току ме избиваше на плач. Лошо се отнесе с мен, много лошо… Ах! Вече знам, че всичко на тоя свят се плаща.