Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Защо не останеш? Какъв глупак! — рече светицата отчаяно.

— Невъзможно… Трябва да замина… И там ще бъда много тъжен, сякаш го виждам…

— Тогава остани. Искаш ли да ти възложа някаква работа? Необходима ти е. Ще те назнача за мой управител, за администратор на подписките ми и главен клисар на новия параклис, когато бъде завършен.

Морено избухна в искрен смях.

— Главен монагильо 320 320 Момче, което асистира при службите. — Б.пр. … Кълна ти се, че бих приел… Почвам да ставам същинско дете. Главен монагильо! Ще паля свещите, ще бърша прахта от светците и ще ги разкрасявам, ще си бъбря с набожните жени… Няма да повярваш, но вътре в мен се заражда нещо, на което подхожда отлично това скромно занятие.

— Добряк си ти. Леността, това, че толкова много си се забавлявал, и английският сплин те правят такъв. Кълна ти се, ще ти доскучае още повече, ако не обърнеш очи към бога. Прави като мен, Маноло: дай един ритник на света; стани мъничък, за да бъдеш голям; слез, за да се изкачиш. Не си вече момченце, надали и ще се ожениш. Нито пък непрекъснато можеш да пътуваш, като зле адресирано писмо, което обикаля всички пощи по света. Жените, за какво са те, освен да провалят човека? Прояви кураж и поднеси на бога остатъка от живота си. Не е нужно да ставаш монах; има хиляди начини да се постигне вечното блаженство. Чуй какво ми идва наум: защо не посветиш парите си, енергията си, целия си дух на някое голямо и свято дело, не на нещо преходно, а на дело, което остава за доброто на човечеството и за прослава на бога? Издигни някоя сграда, приют с една или друга цел, например голяма лудница, в която да прибират и да се грижат за нещастниците, изгубили разсъдъка си…

— Страдаш от манията да строиш и искаш да я лепнеш и на мен…

— Това е първото, което ми хрумна. Лоша ли ти се струва идеята? Една образцова лудница, като тия, които си виждал в чужбина. В това отношение тук сме много изостанали. Би извършил благотворително дело с огромна стойност и Мадрид, и Испания ще те благославят.

— Лудница! — Морено се усмихна тъй, че вледени кръвта на щедрата си леля. — Да, не е зле. Ще я сефтосаме ти и аз…

Гилермина се сбогува на вратата пред дома им и отиде в приюта, а той се качи. Странно нещо! Не му костваше почти никакво усилие да изкачи стълбата. Чувствуваше се много добре тази сутрин; духът му бе укрепнал, сърцебиенето отслабнало, апетитът му пораснал. Като влезе в къщи, поиска още чай и докато Том сервираше, му каза на испански:

— Утре си отиваме. Приготви багажа. Обади се на Еступиня. Нека благоволи да дойде, за да ми купи някои неща от магазините. Човек не може да тръгне от Испания за Англия, без да занесе на приятелите някоя местна дрънкулка.

След това продължи да си говори сам: „Свят да ти се завие. Ако не им занесеш дайрета с изрисувани по тях бикове, тореадори и други подобни свинщини, жив ще те изядат. Да видим дали ще намеря няколко акварела. Нужни са ми също шалове, панделки за бикове, ще се помъча да открия и някой оригинален глинен съд. Няма по-голямо злочестие от това да си приятел на колекционери.“ Еступиня, който по това време често се виждаше с Морено, тъй като той му бе поверил администрацията на къщата си на „Кава“, се яви, готов да донесе всичката стока от магазините в Мадрид, за да си избере. През целия ден пристигаха едно след друго най-пъстри дайрета, ветрила и картинки, дон Мануел избираше и плащаше. Това го развличаше и той се смееше, като мислеше за щастието, което щеше да разпредели между лондонските си приятели. „Тая находка с пиките и коня, дето си е настъпил вътрешностите, е тъкмо за дамите Симпсън, които са такива мъжкарани. Дайрето с хубавицата, свиреща на китара, за miss Нютън. Какво разочарование, ако можеше да зърне оригиналите. Двойката андалусец на кон и красавицата зад прозореца с решетка, които си разменят любовни слова, става за сантименталната и романтична mistress Мичел, очите й се облещват, щом стане дума за Испания, страната на любовта, на портокалите и невероятните приключения… Ах! Тоя дон Кихот, изтърбушващ меховете с вино, е за приятеля Дейвидсън, който нарича дон Кихот дон Куисте и си пада испанофил… Така, така. С грънците сме горе-долу добре. Тия стомни са ужасни. Цялата съвременна испанска керамика не струва пукната пара.“

— Слушай, Пласидо, би ли могъл да ми намериш пълен комплект тореадорско облекло? Трябва ми за един приятел, който мечтае да го облече на някой маскарад… Ще прилича на чучело. Но нас това не ни интересува. Ще ми намериш ли?