Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Като стигна първия етаж, сестра му го посрещна на вратата.

— Много ли се измори?

— Аха, аха. Къде е Том? Нека дойде.

Морено влезе в стаята си, следван от слугата. Беше англичанин и го придружаваше навред. Антипатриотът твърдеше, че испанските прислужници са толкова недодялани, че една врата не могат да затворят. Неговият бе от тия, които издигат слугуването до интелигентна професия и предусещат и най-малките желания на своите господари, за да им угодят. Морено му каза на английски да налее вода в една от вазите, които имаше в стаята, за да сложи нардовете, и без да ги изпуска от ръка, седна тежко на канапето. Господинът бе с тъмно сако и кариран панталон, цилиндър и неизменните бели гетри над широките обувки с подметки, дебели един пръст.

— Идвал ли е братовчед ми? — обърна се към Том, като му подаде цветята.

— Господин докторът е в стаята на miss Гилермина.

— Кажете му , че съм тук.

Умората от разходката и от стълбището още го държеше, когато видя да влиза най-симпатичният от докторите, Морено-Рубие, който излъчваше радост като предохранителна мярка срещу тегобите на медицината. Лекар с големи познания и умение, той се бе прочул много и имаше блестяща клиентела.

— Днес ще ме прегледаш добре — каза братовчед му. — Представи си, че съм непознат, дошъл в кабинета ти. Престани да се шегуваш с мен и не крий истината. Имай пред вид, че ще ти подбия авторитета, ако не го сториш.

— Добре, човече, не се безпокой: ще те обискираме по всички правила — отвърна лекарят, като се усмихна и седна до него. — Много ли се измори?

— Не ме ли виждаш? Що за въпроси. Щом се наобядваме, оставям се в ръцете ти като труп в дисекционна зала.

— По-добре преди това — измъкна слушалката и почна да я сглобява.

— Значи, можеш да започваш — свали си сакото. — Да легна ли? По-добре е, да, сега, както съм си кръстосал ръцете, съм същински мъртвец.

— Не, опъни ги. Така…

Докторът разкопча ризата, долепи единия край на слушалката до него и наведе ухо към другия.

— Не мърдай… Сега дишай дълбоко. Въздъхни, ама силно, както правят влюбените.

— Имам чувството, че си настроен за шеги. Пепе, за бога, това е сериозно, много сериозно. Повече от десет нощи не съм мигнал и твоят прословут дигиталис никак не ме облекчава.

— Мълчи и ме остави да слушам…

— Какво забелязваш? Какво?

— Имай търпение де. Постой… Работата е доста лоша. Тук вътре вдигат врява хиляда дявола.

— Какъв точно шум чуваш? Пулсът е прекалено учестен…

— Нещо такова.

— Кръвното налягане…

— Да, но надделява един много лош симптом, един симптом…

— Какъв е? Кажи ми го. Как се нарича?

— Любов.

— Как не. Ще повикам друг лекар. Ти не ми вършиш работа… с твоите блудкави шеги. Това няма нищо общо.

— Не е нужно да има нещо общо — рече Морено-Рубио, като стана много сериозен и прибра уреда си. — Не знам какво си представяш. Искаш да разрушиш с един удар хармонията между духовния свят и физическия? Знаеш го, хиляди пъти съм ти казвал. Няма нужда да те преслушвам повече. Имаш смущения в кръвообръщението, които могат да се окажат много сериозни, ако не промениш начина си на живот.

— Изглежда, че водя живот на изгубен човек — стана и почна да се облича.

— Водиш живот на капризен човек, което е по-лошо. Нужно ти е абсолютно спокойствие, трябва да се откажеш от желанията на бурния живот, от размислите, които тяхното незадоволяване предизвиква; да пътуваш по-малко, да задушиш всяка луда жажда на сетивата, да се откажеш от всички нездравословни възбудители, нямам пред вид само кафето и чая, а преди всичко възбудителите на въображението и мисълта; да избягваш вълненията и да забравиш старите си навици и никога да не се връщаш към тях; да теглиш една черта в живота си и да кажеш: „Кракът ми няма да престъпи оттатък“. Ако беше на трийсет или на трийсет и пет години, щях да те посъветвам да се ожениш, но по-добре е да си дадеш сметка, че поради неотдавнашно решение на съда… или на бога от света изчезнаха всички жени, омъжени, моми и вдовици.

— Ами, ами! Все същата история — каза Морено-Исла, вземайки го на шега. — Лекар ли си или изповедник?

— И двете неща — рече другият ясно и твърдо. — Ако не направиш, което ти казах, Маноло, ако не го направиш, ще умреш, и то скоро. Тъй че вече знаеш мнението ми. Не ме търси повече за съвети. Науката ми се изчерпа с теб. Ако има някой колега, който може да намери начин да примири навиците и страстите ти с правилното и нормално кръвообръщение, извикай го и се разбери с него.