Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— На братовчед ти му харесват само женените. Ама че хитрец! — рече Фортуната, клатейки глава като човек, който едва сега схваща това, което е трябвало да разбере по-рано.

— Тия безделници, богатите стари ергени, са такива… Порочни, разпуснати, разглезени и понеже са свикнали да си угаждат, търсят под вола теле . Виждаш го сега, отегчен, болен, не знае какво да прави, търси семейна топлина и никъде не я намира. Така му се пада; радвам се. Нека си плати. И най-лошото е, че сега се е присламчил към Хасинта. Любовта му се разгаря, като срещне съпротива, тия, дето имат слава на почтени, го въодушевяват, а тия, дето освен че я имат, са и такива, го подлудяват. С Хасинта сигурно е водил страхотна битки, да — страхотна; ама накрая се е предала, изобщо не се съмнявай. Аз бях Мец 314 314 Мец, Белфор — френски градове, за които са се водили сражения през време на Френско-пруската война. — Б.пр. , който падна много бързо, тя е Белфор, който се защищава, но в края на краищата също пада… Ах! Ясно е като бял ден. Братовчедът всеки ден я дебне кога ще излезе от къщи, за да я срещне уж случайно… От време на време не идва следобед в магазина. Дали имат срещи? Ето какво ми хрумна. Кълна ти се, че ще разбера. Невъзможно е да не разбера. Дори да си изгубя мястото, дори да остана без риза на гърба… Какво безчестие! Виж я пък нея, невинната, дето има лице на младенец и слава на добродетелна. Да, добродетелност на четири очи; вижда се класата. Уверявам те, че най-щастливият ден в живота ми ще бъде денят, в който тая работа се разчуе и настъпи голямата трагедия. Какво си въобразява тоя? Че може вечно да мами, да мами и да мами и да се подиграва на бедните съпрузи? Още един падна, само че , сега не е моят Фенелон, който бе светец и подозираше единствено прусаците. Сега си има работа с опитен мъж, с твоя приятел, който няма да се примири с позора, нали? Уверявам те, че ще опърли косата на братовчедчето с цялата му лошотия и чуждопоклонничество.

Фортуната не обели зъб. Разкритието така я зашемети, сякаш бяха стоварили силен удар върху главата й.

Хасинта… Исусе! Образецът, ангелът, божията красавица… Какво ще каже оня епископ Гилермина, дето се е захванала да оправя хората и да следи кой греши и кой не греши? Какво ще каже? Ха-ха-ха! Няма вече добродетелност! Няма вече друг закон освен любовта! Сега можеше да вдигне чело! Сега нямаше откъде да измъкнат пример, който да я смущава и потиска! Бог бе създал всички еднакви… за да може на всички да прости.

В дванадесет часа на един хубав октомврийски ден дон Мануел Морено-Исла се връщаше у дома си след кратката разходка из Хайд парк… искам да кажа, из Ретиро. Грешката на разказвача отговаря на quid pro quo 315 315 Едно вместо друго, грешка (лат.). — Б.пр. на героя, тъй като поради лекомисления смут, в който по това време бе изпаднал духът му, Морено често объркваше непосредствените си впечатления със спомените. Умората, която изпитваше и която подтикваше ума му към сравнителна дейност, не му пречеше добре да прецени състоянието на чувствата си и положението, в което се намираше. „Много зле ще е машинката, щом по средата на улица «Алкала» се изморих. А само обиколих езерото. Дяволска невроза, или кой знае какво! Аз, който след като обхождах Serpentine 316 316 Езеро в Хайд парк в Лондон (англ.) — Б.пр. поемах тутакси към Cromwell road 317 317 Централна улица в един от луксозните квартали на Лондон (англ.) — Б.пр. … дреболия, десет пъти по-голяма от днешната разходка… Аз, който се връщах в къщи готов да измина още толкова, сега се изморих, преди да съм извървял половината на тая проклета «Алкала». Може би се дължи на дяволската настилка, на непоносимата стръмнина… Това е столицата със седемстотинте хълма. Ах, тия простаци пак са почнали да поливат и трябва да мина на отсрещния тротоар да не ми тегли някой душ тоя дивак с маркуча. «Ха така, зверове, правете локви, та да има кал и малария»… Оттук пък метачите ме засипват с облаци от прах… «Животни, уважавайте хората»… Предпочитам душовете. Точно тая диващина ме е поболяла. Тук не може да се живее. А, ето още един бедняк. Една крачка не можеш да направиш, без да те нападнат тия просяшки орди. И някои са толкова нахални!… «Дръж, вземи и ти». Ще има да се забавлявам, ако забравя да изляза някой ден с пълен джоб монети. Тук няма полиция, нито благотворителност, нито стил на живот, нито цивилизация… Слава богу, че изкачих стръмнината. Прилича на изкачването на гологотата, а с тоя кръст, който мъкна, още повече… Какви красиви нардове продава тая жена! Ще купя един… «Дайте ми един нард. Само едно стръкче. Хайде, дайте ми три стръка. Колко? Вземете. Сбогом.» Ограби ме. Тук всички крадат. Сигурно приличам на свети Йосиф, но няма значение… «Не участвувам в лотарията, оставете ме на мира.» Какво ме интересува, че утре е последният ден за билети и дали номерът е печеливш, или не? Идва ми наум да купя един билет и да го дам на Гилермина. Сигурно ще спечели. Най-голямата късметлийка!… «Дай ми тоя, момиченце… Да, номерът е добър. Ами ти защо ходиш толкова мръсна?» Какъв народ, прости, господи, каква раса! Добре му казах завчера на дон Алфонсо: «Не се заблуждавайте, Ваше Величество, векове трябва да минат, докато тая нация стане представителна. Освен ако не се извърши кръстосване с някоя северна раса, което да докара тук саксонски майки». Още малко ми остава. Откровено казано, нещата опират до файтон; не, издръж, скоро ще стигнеш… Погребение на площад «Пуерта дел Сол». Не, тук аз не бива да умирам, та да не ме возят в тия ужасни катафалки… Удари дванайсет часа. Ей ги там уволнените чиновници, гледат как пада топузът. Ще ви дам аз един топуз. Идва насам Каса-Муньос. Но какво виждам? Той ли е? Вече не се боядисва. Разбрал е, че е абсурдно да ходиш с бяла коса и черни бакенбарди. Не поглежда към мен, не иска да го поздравя. Действително в много смешно положение изпада човек, който се боядисва, в деня, когато реши да се откаже от боята, понеже това го изисква възрастта, или защото се е убедил, че никой не вярва на измамата… В оная карета пътува херцогиня Гравелинас… Не ме видя… «Здрасти, Фейхо». Как се състари тоя човек! Хайде, вече съм на моята улица «Кореос». Дали братовчедът е дошъл на обед? Днес ще трябва да ме прегледа по всички правила, защото се чувствувам много зле… Добре да ме преслуша, че това сърце прилича на спукано духало. Дали това не е чисто нравствен феномен? Възможно е. Вече ми е ясен лекът… Ама колко са зелени лозниците, колко са зелени! Балконите са все тъй тъжни. Ах! На верандата излиза Барбарита да си поприказва с църковната мишка … «Здравейте, здравейте… Идвам от разходка… Много добре съм, днес никак не се изморих…» Ама че лъжа казах! Изморен съм, както никога. Хайде, стълбище на моя дом, бъди добро с мен. Да се качваме… Ах, това сърце, проклето духало. Бавничко, има време да стигнем горе. Ако не стигна днес, ще стигна утре. Шест стъпала зад гърба ми, Боже мой, още колко ми остава!“