Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Прегърни ме — извика Макси, като се хвърли към нея полуоблечен. — Така те обичам. Страдала си, грешила си… значи си моя.

И понеже в същия миг влезе леля му с шоколада, той тръгна, шляпайки с боси крака към нея, с намерението да я прегърне:

— Вие също сте страдала, също сте грешила, скъпа лельо.

— Аз да съм грешила!…

— И вие сте от моята секта.

— На всичко съм съгласна, стига само да изпиеш сега тоя шоколад.

— Ще го изпия, ще го изпия, въпреки че нямам апетит. Дайте го… Да изпълним това задължение…

— Точно тъй, едно е да си влюбен в смъртта и съвсем друго да изпълняваш задълженията си, докато настъпи моментът — рече доня Лупе непринудено. — За мен мога да ти кажа, че ми е дошло до гуша, ама до гуша от живота и ако още не съм взела решение, то е защото човек има да върши толкова неща и не му остава време дори да помисли за онова, което му е необходимо. Но ще го уредим, синко, смятай, че съм готова да ударя звяра по главата, когато най-малко очаква. Не мога повече да го понасям.

Като прикриваха тъгата си, лелята и съпругата гледаха как пие шоколада и се чудеха на апетита му. Апетит имаше звярът, не той.

Към десет часа Фортуната отиде да отнесе пакета с отровите на Балестер.

— Ето какво ни готвеше вашият приятел — каза му тя намръщено. — Хубаво го надзиравате! Вижте какво домъкна у дома…

Балестер разглеждаше ужасните прахове… След това стана много сериозен.

— Виновен е тоя глупак Падиля. Не знам как му е разрешил да пипа тия неща. Не се безпокойте, още днес ще му дам да се разбере. Най-добре е Макси да не работи повече тук, всеки момент може да ни създаде някоя неприятност… Но седнете де…

Докато й предлагаше стол, Балестер като че ли полагаше особени усилия тя да забележи новите му лъскави ботуши, да се възхити от сюртука и накъдрената му коса, от която се разнасяше силна миризма на хелиотроп. От лукавата й усмивка пролича, че е забелязала всичко.

— Смеете се, загдето съм се издокарал, нали? Свикнала сте да ме виждате облечен като копач… Е, добре, ще ви обясня: днес сестра ми встъпва в брак с тоя, когото наричат изтъкнатия мислител , Федерико Руис. Ще бъда на сватбата и довечера ще ви донеса сладки.

Фортуната се върна на въпроса:

— Налага се да вземем някакво решение. Лекарствата, които му давате, не водят до никакъв резултат. Днес си говорихме с леля. Преди да го пратим в лудницата, трябва да опитаме някое друго лекарство. Не се ли решавате да му дадете онова, за което говорехте? Не си спомням как се казваше… Онова, което звучи като кихавица…

— А, хашиша … Ще го приготвим. В тая къща вие заповядвате. Вие сте моя господар и ако поискате лапа, приготвена с късчета меса от сърцето ми, моментално ще я имате.

— Не ви ли омръзна да се шегувате?

— Сега е мой ред да ви помоля за една услуга…

— Казвайте.

— Довечера донасям сладки от сватбата. Пращам на втория етаж една част, другата част оставям тук за приятелите, които очаквам. При доня Каста ли ще идете, или ще дойдете тук?

— Ще се качим горе. Ако се поразходим, може и да влезем при вас. Зависи в какво настроение ще бъде онзи.

— Добре, тая вечер сигурно ще се появи моят приятел, критикът. Падиля ще го покани да влезе и ще му предложи сладки. Искам да хапне една, която съм приготвил тук специално за него… Представа си нямате как го мразя.

Фортуната, чиято глава беше пламнала от мисли за отрови, се изплаши.

— Но какво, по дяволите, искате да дадете на този нещастник? Та той е добро момче.

— Нищо, не се плашете… Това е само очистително… Смешното е след това доня Каста да го покани и той да се качи…

— Не ставайте груб. Та той е много добро момче! Казаха ми, че издържа майка си.

— Издържа майка си? Добре се е подредила. И с какво я издържа? Със статиите си?

— Дават му по две дуро за всяка, ето как. На седмица пише по четири.

— Хубаво, хубаво. Но в крайна сметка, дори да издържа майка си, баба си и цялото си семейство и да е превъзходно момче, искам да му устроя тая невинна шега. Ще ми направите ли услугата, за която ви моля?

— Каква е тя?

— Не моля да ме целунете, защото ако ви поискам тая райска благодат, няма да ми я дадете, а ако ми я дадете, в същия миг ще падна в ръчичките на приятеля Искиердо. Желанието ми днес, скъпа приятелко, се ограничава в следното: ако сте тук, когато този прославен момък влезе, да му предложите сладката, която съм приготвил. Дадете ли му я вие, няма да се усъмни… Освен това ще кажете на доня Каста или на Аурора да го поканят горе, за да чуе изпълнението на музикалната пиеса.