Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Вечерта освен Балестер в аптеката бяха и двамата практиканти Падиля и Рубин. Когато на отсрещния тротоар се появи прочутият критик, Сехисмундо бе завладян от комичния гняв, който му вдъхваше присъствието на тази несъмнено важна личност в републиката на буквите.

— Тоя господин — рече — не мога да го трая… Особено след като похвали онази толкова слаба творба, която се игра за пръв път през зимата, разправяйки, че в нея се повдига въпросът и други подобни. Става дума за моралната драмичка, в която се препоръчват бракът и добрите нрави; според нея излиза, че всички ергени сме негодници, а младеж, който се връща късно и харчи по някое и друго дуро за развлечения, е наричан чудовище и папата го анатемосва… Има една сцена, в която всички припадат, защото един злодей, който се оказва човек, отдаден на науката, заявява най-нахално, че не вярва в бога, та ако ще да го разстрелят. С една дума, като я изгледах, имах чувството, че съм погълнал всичките церове за повръщане в аптеката. Поуката от творбата е, че без религия щастие няма, затова тоя божи ангел, тоя алкалоид на претенциозността я превъзнася до облаците.

Стъмни се и Понсе се приготви за размяната на послания с любимата. От балкона се спускаше въженце, на което младежът прикрепяше хартийка.

— Изпраща й последната си статия — каза управителят на приятелите си, дебнейки от вратата на аптеката. — В момента въженцето се спуска с една сладка… Като снощи, също като снощи. Ще видите, ще видите каква шега съм му приготвил.

С трескава бързина влезе във вътрешното помещение на аптеката и извади от чекмеджето един бял предмет, който приличаше на сладка. Падиля се превиваше от смях, а Макси наблюдаваше с добродушен поглед.

— Ама трябва да ми помогнете. Ти, Падиля, понеже го познаваш, излизаш, правиш се, че уж си го срещнал случайно, заговаряш го за драматична литература, задържаш го известно време с гръб към мен, а аз се промъквам с най-голяма предпазливост покрай стената в момента, в който се спуска канапът със сладката. Вземам я, нали… и слагам тая тук. Снощи я приготвих. Стрихнин кучешка доза, а вкусът е подправен с женско биле и захар. Изяжда я и изгърмява като бомба.

Падиля примираше от смях, а Макси го вземаше за шега.

— Човече, не го убивай — каза Падиля. — Трябваше да я направиш от ялапа, скамоний 310 310 Силни очистителни. — Б.пр. или нещо подобно…

— Не, братче, искам да пукне… Ще ида в затвора… Ще се погубя. Какво от туй? Не мога да му простя… Да обижда учените и ергените.

В желанието си да доведе шегата докрай, Балестер настояваше, че сладката е отровна, но понеже другият отказваше да участвува в това убийство, разгорещеният аптекар отстъпи и заяви, че топчето е от захар с рициново масло, което не е нищо друго освен силно действуващо очистително. Макси, който му бе помогнал да я направи, се усмихваше. Тия приказки им отнеха доста време и когато Балестер реши да пристъпи към изпълнението на шегата, въженцето беше вече долу заедно с една сладка с кокосов орех и критикът я ядеше. Балестер се утеши с мисълта, че друг път ще осъществи ужасното си отмъщение.

— Трябва да го изяде — рече, като прибра топчето. — Да не ме наричат Сехисмундо, ако не го глътне и тогава ще извикам като моя адаш 311 311 Главен герой от „Животът е сън“ на Калдерон де ла Барка, олицетворяващ примитивизма и липсата на задръжки. — Б.пр. : „Слава тебе, господи, че можа да стане!“

Същия ден, като се качи да вечеря, Макси завари жена си неразположена. Болеше я глава и й се повдигаше. Доня Лупе, която я следеше непрестанно, виждаше в болестта й повод да скрие от семейството страданията си. „Боли те — мислеше тя — от желанието да се отзовеш на повика. Бориш се със себе си. Искаш да отидеш и не се решаваш.“ Изглежда, имаше нещо такова, тъй като Фортуната отказа да вечеря и влезе в спалнята… Максимилиано не се зае да я увещава да хапне, защото в това поведение на жена си съзираше стремеж към лишения, начало на самоунищожението, желание за смърт и освобождение. Доня Лупе, която се бе уморила да се сражава при толкова безразсъдство от едната и от другата страна, ги остави сами с думите:

— Правете каквото щете. Оправяйте се, както си знаете. Аз се предавам.

Вечеря сама, като пращаше Папитос да им занесе по някое блюдо, но тя ги връщаше почти недокоснати. По-късно влезе за малко в спалнята да ги запита как са и отиде да си легне.

— Не мога повече да търпя тоя кучешки живот — рече си тя. — Дано бог се смили над мен.