Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Все нещо трябва да хапнеш.

— Не изпитвам нужда… Вярвайте ми. Ще видите, че не ми е необходимо. Наистина съм друг, наистина вече съм без плът и тя хич не ми трябва. Нямам нищо друго освен скелет, а той е достатъчен да носи душата.

Очите на Фортуната се навлажниха. Малко по-късно, когато излезе, завари доня Лупе да хлипа.

— Загубен е — каза госпожа Хауреги, — съвсем загубен… От това вече няма оправяне.

Тоя следобед двете жени преживяха много тежки моменти. Макси лежеше на канапето в спалнята като изпаднал в летаргия, по-скоро в екстаз, очите му бяха отворени и сякаш не разбираше какво става наоколо. Фортуната взе шева си и седна до него да види как щеше да свърши това. Доня Лупе влизаше и излизаше с въздишки и приплаквания. Като дойде време за вечеря, отказът му да яде го оживи малко. На тях не им беше до ядене и настойчиво го молеха да хапне, като използуваха най-причудливи средства за убеждение. Накрая доня Лупе постигна резултат със следния довод:

— Не знам как ще издържиш тоя тежък живот, без нищо да ядеш. Казват, че Христос е постел, но не че дни наред не е хапвал залък. Напротив, създал е най-важния обред — причастието, докато вечерял.

Това убеди Макси да хапне малко попара и да пийне вино, но повече не постигнаха. Сега изглеждаше по-екзалтиран. Улови ръцете на жена си и каза:

— Аз съм само предвестникът на това учение, истинският месия ще дойде по-късно, ще пристигне скоро, вече е на път. Каза ми го този, който знае всичко.

Фортуната не разбираше нищичко.

Доня Лупе изпрати бележка на Балестер, който дойде да го види на свечеряване. Аптекарят не можеше да победи живия си и закачлив нрав, нито да се държи тъй, както изисква случаят и макар че Фортуната го дърпаше за пешовете на сюртука да възприеме по-отстъпчив тон, проклетникът не можа да се сдържи.

— Я виж какво ни е прихванало сега… Но, човече божи, какво ви засяга вас откъде идва душата? Слагате ли нещо в джоба си? Мислите, че ще ви възнаградят за откритието? Здравата ме ядосахте завчера с онова за нещото в себе си … Нека предположим, че е нещото извън себе си . За мен това е чиста музика: нещо в си бемол . А, какво глупаво и превзето човече! Бог никак не харесва да си завираш носа във вечността. Никой не обича да го следят отблизо и да гледат какво прави и какво не прави. Затова безделниците и досадниците, които му дебнат стъпките и броят бръчките, бог ги наказва, като ги превръща в глупаци. Та си вадете заключението. Невероятно е човек, който би могъл да бъде най-щастливият в света, след като е женен за този източен бисер и е племенник на леля, също такъв бисер, да си блъска главата с неща, които не го засягат. Никой няма да ви благодари за това! С една дума, ако госпожите ми позволят, ще ви излекувам с екстракт от ясенови пръчки за външна употреба сутрин и вечер.

Макси го наблюдаваше с презрение и другият, като видя, че шегите му не постигат обичайния резултат, стана сериозен и смени курса. На излизане двете госпожи го придружиха до вратата, където той им каза:

— Ще му дам китайски хашиш или екстракт от индийски коноп , чудесно средство срещу тая душевна отпадналост, която причинява зловещите мисли и религиозната мания. Ефектът е незабавен. Ще видите. И на пустинник да дадеш, моментално ще почне да танцува.

Тъй като в новата фаза от болестта Макси бе кротък, лелята и съпругата стояха в очакване. Нощем не мърдаше от леглото и ако си говореше самичък, правеше го тихо, също като дете, което си учи урока. Но това така дразнеше Фортуната, че не можеше да затвори очи цяла нощ и трябваше да си поспива през деня. Болният не ходеше вече в аптеката, нито му се излизаше където и да било, бе изпаднал в дълбока апатия и цялото му същество сякаш се бе съсредоточило в негласния и потаен кипеж на собствените му мисли. Като изключим разходките из трапезарията и спалнята, изобщо не се движеше, а след липсата на апетит от първите дни бе обзет от ненаситен глад, който двете жени сметнаха за добър признак. След седмица изяви желание да излезе, но те се стараеха да го разубедят. Беше се успокоил и тъй като не говореше за еманацията на душата и учението, което щеше да проповядва, думите му бяха смислени, дори остроумни. Лека-полека болезнените пристъпи почнаха да намаляват и часове наред бе в най-добро състояние на духа, говореше като напълно нормален човек по всеки повдигнат въпрос. Фортуната го караше да простира прането или да навива чилета и той покорно й помагаше във всичко; доня Лупе често му възлагаше да й оправи някоя сметка и това го разсейваше — никой не би казал, че е засегнат в най-тънката част на човешката машина. В началото на септември, след като три дни подред не бе споменал нищо за онази безсмислица с душата, двете госпожи се зарадваха, уверени, че скоро ще ги отмине това неочаквано нещастие. Подновиха вечерните разходки и накрая му позволиха да излиза сам, тръгна и на работа в аптеката под грижливия надзор на Балестер.