Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната имаше и други причини за дълбока мъка. Онзи не беше й написал нито едно писмо, бе забравил тържественото си обещание. Неблагодарник! Какво му костваше да драсне два реда, например: Добре съм и не преставам да те обичам? Но не — нищичко… През време на сладките приказки, които по-възрастните госпожи им позволяваха, тя доверяваше тъгата си на Аурора, единствената си душеприказчица. Тържественото откриване на магазина, което бе определено за 15 септември, отвори много работа на вдовицата на Фенелон. Рядко се е виждало в магазин на Мадрид такова шетане и такива явни признаци, че е обект на вниманието и благоразположението на публиката. Изисканите модни стоки, които Пепе Саманиего бе донесъл от Париж, привличаха много народ, а жените налитаха като мухи на мед. Продавачките не смогваха да покажат всичко и Аурора се разсипваше от работа, тъй като поръчките за trousseaux и комплекти валяха безспир. Доня Каста не можеше да си намери място, ако през деня не отидеше да си пъхне носа в магазина и ателието, за да разкаже по-късно на доня Лупе за поръчките, какво работят за кралския дом и за други семейства, които нямат царствена кръв, но имат много пари. Фортуната рядко ходеше там по свое желание или по покана на Аурора, тъй като госпожите Санта Крус, които често посещаваха ателието и магазина, не биваше да я виждат.

Двете приятелки прекарваха неделните следобеди заедно в дома на едната или другата, хапваха сладки и си говореха за разни неща, седнали на балкона, откъдето наблюдаваха непрестанните обиколки на критика, който се появяваше откъм „Трес Песес“ и изчезваше по улица „Магдалена“. Критерий може и да нямаше, но що се отнасяше до крака…

Една неделя в края на септември вдовицата на Фенелон донесе важна вест на своята приятелка:

— Утре се връщат. Днес Канделария почистваше къщата.

Фортуната усети смесица от мъка и радост, която й отне дъха. Искаше й се той да се върне, но едновременно с това предчувствуваше ново нещастие. Да не изпрати нито едно писмо, поне едничко! Аурора бе съгласна, че това е нечестна работа. След като разнищиха тоя въпрос, вдовицата на Фенелон съобщи на своята приятелка още едно нещо, което бе изслушано с необикновено любопитство и внимание.

— Ще повярваш ли, че в главата ми се върти една мисъл! Може да не е вярно, но може и да е. Вчера доня Гилермина беше в магазина. Пепе и предложи една сума за нейното дело, ако откриването мине добре, и нищо… застана на касата… Та като се отвори дума за семейството, тя каза, че братовчедът Маноло утре пристига с другите. С тях тръгна, с тях се връща. Знам, че са прекарали лятото в Биариц, а после всички са отишли в Париж… Как ти се струва? Братовчедът Маноло не се връща по друго време в Испания, освен например през зимата, никога не е идвал през септември. И това да се залепи за семейство Санта Крус, той, който обича винаги да е сам! Може и да не е вярно, ама толкова неща уж не могат да станат, а после стават! Преди да тръгнат, от това, което чух и видях, ми се стори, че на добрия мъж Хасинта му харесва прекалено. Има нещо! Как ти се струва?

Фортуната загуби ума и дума от учудване. Думите на приятелката й й се струваха невероятни.

— Много странно е това преследване. Винаги да е с тях човекът, който никъде не свива гнездо!… Не знам, не знам. Дали няма нещо? Как смяташ?

— Ами — след дълго размишляване рече съпругата на Рубин, — не ми се вярва.

— Ако има нещо, то няма да ми се изплъзне, защото, както се вика, винаги съм на наблюдателния пост. От прозореца на мецанина виждам балконите на Санта Крус и на Морено. Вземат ли да си правят знаци, не се съмнявай, че ще ги пипна… Как ти се струва има ли нещо?…

— Не вярвам — повтори Фортуната, като мислеше все повече за това.

Вестта за завръщането на фамилията Санта Крус, която й бе предадена от Каста, съживи у вдовицата на Хауреги желанието да поднови оправдателната кампания в полза на племенницата си. Хвана я под ръка и отново започна да й опява:

— Сега или никога. Врагът е на прага. На твоите заповеди съм ако поискаш съвет или план за защита по всички правила.

Веднага след това се опита да изкопчи от устата й потвърждение на подозренията си, че любовникът й е дал тлъста сума.

Фортуната не отделяше поглед от дрехата, която кърпеше.

— Разбирам — изрече госпожата с тон на депутат в парламента, — че ти е неудобно да ми доверяваш някои неща, но аз съм напълно откровена: не те смятам за по-лоша, отколкото си; за разлика от някои други не вярвам, че слабостта ти е користна и че обичаш тоя човек, защото е богат, че нямаше да го обичаш, ако беше беден. Не, няма да те засегна по такъв начин… Да си наясно. Сигурна съм, че каквато си безсрамна и изобщо луда и без грам разсъдък, греховете ти са плод на любовта, а не на интереса, и глупостите, които вършиш заради един богат човек, който ти дава големи суми пари, щеше да ги вършиш и с някой беден нехранимайко, на когото щеше ти да купуваш цигарите.