Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— За какви големи суми приказвате? — запита Фортуната, като я гледаше с изненада и готова да прихне.

— Не, не искам да ми издадеш точната цифра. Премълчи я, моля те… Някои неща е най-добре да ги запазиш за себе си. Недей да мислиш, че държа да ми връчиш тоя капитал, за да ти го вложа… Не, вече знаеш да се оправяш сама…

— Но, какво говорите, госпожо?

— Не, нищо не казвам. Отвратително ми е да боравя с тия пари, можеш да ми повярваш?

— Ама за какви пари приказвате?… Сънувате.

— Хайде де! Да не би да искаш да преглътна лъжа, по-голяма от тая къща? Не ме карай да ти вярвам, че не ти дава.

— На мен!

— Не ме прави на глупачка…

— Не зная откъде ви е дошло на ума. Веднъж завинаги ви казвам: нямам нищо. Ако се нуждаех, щеше да ми даде. Предложи ми един път, но аз не пожелах да ги взема.

Доня Лупе се приготви да даде нов залп. „Голям късмет ти се е паднал, тъпачка такава. Толкова си глупава, че не те бива и да пропаднеш като хората.“ Но се сдържа и преглътна гнева си, след което го изля в бурен монолог: „Не съм срещала друга като нея. Няма нито срам, нито здрав разум. Каква негодница и в същото време какво говедо! Ако имаше ад на глупаците, право там щеше да отидеш.“

Максимилиано постепенно се връщаше към нормалния живот, без това да означава, че от главата му бе изчезнала онази идея. Беше се преобразил и както при чернодробните кризи се излива злъч, така и при това умствено разстройство като че ли се отприщи порой от чувства. Сега бе не само кротък, но и изключително нежен, чувствата му струяха като течност през дестилатор. Ласкавите думи, с които се обръщаше към леля си и жена си, бяха необикновено благи, дори сладникави; ако причинеше някоя неприятност, се натъжаваше и като изразяваше голяма благодарност за грижите към него, правеше всичко възможно да ги избягва. В него започна да се проявява известна склонност да си налага лишения и страдания; оскърбленията, които по-рано го вбесяваха, колкото и леки да бяха, сега му доставяха удоволствие. Ако в разговора или при семейните спорове на масата изпуснеше някоя по-силна дума, след това изпитваше угризения, загдето я е произнесъл, и само плахостта му пречеше да си я вземе обратно, като поиска прошка.

Един ден, когато Папитос бе забравила да му почисти обувките, той каза:

— Виж я ти тая малката… Ще те науча аз!

Като излезе от къщи, усети такава мъка от тия невъздържани и обидни думи, че за малко не заплака. „Кога ще ме остави тоя порочен навик да обиждам нещастните! Какво значение има дали обувките са лъснати или не? Трябва да блести душата, не обувките. Невероятно е, че ние — хората, отдаваме такова значение на подобни детинщини. Бях несправедлив с бедното момиче! Невинно и ангелско създание! Какво животно съм… Но кой хубавец под звездите разбира от справедливост и я проявява? Смятаният за справедлив върши на ден безброй мерзости. Доста трудничко е да се изцериш от тая наследствена краста, с която човек се ражда и с която живее, докато настъпи часът на освобождението.“

— Какъв бръмбар ви е влязъл в главата? Да измъкна ли пръчката? — рече му Балестер с обичайната си суровост, която според него бе най-ефикасният лек. — Струва ми се, че днес сме настроени много евангелистки . Внимавайте. Знаете как постъпвам.

— Бийте ме. Не ме интересува — отвърна Макси, като окачи шапката си на закачалката. — Заслужавам го като всеки друг, който се сърди, че не са му изчистили обувките. Какво глупаво човечество! Приятелю Сехисмундо, колко красива е смъртта!

— Ако още веднъж кажете, че смъртта е красива — рече другият, като хвана пръчката и я размаха смешно, — ще ви нашаря целия. Да ми говори, че е красива тая вещица, тоя изрод, по-грозен от глада! Вижте я, вижте отвратителното й лице… Вижте я, и кажете ли, че е хубавица, ще ви направя на пух и прах.

Сочеше едно изображение, изрисувано на тавана на аптеката, в което бяха ефектно съчетани змията на Ескулап, пясъчният часовник на времето, един дестилатор, реторта, бюстът на Хипократ и един череп.

— Ако искате да съзерцавате цялата прелест на света, гледайте мен — каза Балестер, като остави пръчката, хвана пешовете на сюртука си и се завъртя. — Бива ме, нали?

Тоя ден Балестер се перчеше с нови обувки, нов костюм от тънък вълнен плат от най-евтините, бе ходил на бръснар, където след като му бяха разчепкали гривата, я бяха накъдрили с маша.

— Наистина сте елегантен — каза Макси, като се приготви да мери дози за хапчета.

— Още по-елегантен трябва да бъда утре. Сестричката ми се омъжва утре за Федерико Руис, много талантливо момче. Познавате ли го? Вестниците непрекъснато пишат за него и винаги слагат пред името му някое духовито прозвище. Сега го наричат изтъкнатия мислител . Защо вас не нарекат така, въпреки че мислите толкова много? Защото вие не разсъждавате разумно, а той разсъждава.