Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Известно време водиха интересен разговор, после камбанката звънна и в стаята, където се намираха лелята и дон Франсиско, влезе Макси. Фортуната бе заета с гладене. Още щом видя съпруга си да влиза, тя отиде да разбере какво има, тъй като сигурно бе станало нещо извънредно. В тоя час, десет сутринта, бедното момче никога не се връщаше у дома. Като си наметна една кърпа на раменете, защото топлината на ютията я принуждаваше да бъде леко облечена мина във всекидневната. Също като леля си остана силно изненадана от необичайната радост, която се излъчваше от лицето на младия човек. Очите му блестяха и дори начинът, по който поздрави дон Франсиско, загатваше за нещо странно и това ги изпълни с тревога.

— Здрасти, дон Пако, аз съм добре, а вие? Доня Силвия и Руфинита още ли ходят на бани в Мансанарес?

Тоя тъй фамилиарен език беше съвсем необичаен за темперамента и плахостта на Макси.

— Какво те носи тук по това време? — запита леля му, прикривайки изненадата си.

Фортуната го изучаваше внимателно, седнала далеч от основната група на един стол до вратата за спалнята на доня Лупе. Той остана прав и след като поздрави толкова непринудено лихваря, се обърна гърбом към балкона с ръце в джобовете и ги загледа, сякаш очакваше да получи поздравления.

— Ама нищо — рече, — чакам да ми честитите.

— Какво, от лотарията ли си спечелил?

— Не, не е това… Защо ми е на мен лотария? Нямам никаква нужда… Много повече е, намерих онова, което търсех. Вече ви казах, че ми липсваше само една формула, за да завърша…

— Комбинацията!… Да не би да си открил панацеята? — произнесе леля му с недоверие.

— Името, което й давате, не е лошо — каза бедното момче, екзалтирайки се все повече и повече. — Идва от рап , което означава „всичко“, и от akos , което е същото, като да речеш лекувам . Изцерява и пречиства всичко.

— Слава богу, че вършиш нещо полезно! — заяви доня Лупе с подозрение, ловейки погледите на Макси, чийто възторжен блясък беше съвършено трескав.

— Цяла нощ мислих неспокойно, мозъкът ми беше като жарава, защото на плана, по-точно на системата й липсваше само една формула, за да бъде завършена… Проклетата формула! Накрая, ей сега, преди мъничко, ми хрумна. Подскочих от радост. Балестер, който не разбира тия неща и никога няма да ги разбере, се разсърди и не пожела да ми даде лист и мастило, за да запиша формулата и да я съхраня… Боя се, че ще я забравя, че ще ми изскочи от главата… Паметта ми е като отворена клетка и птичките… ф-ъ-ъ-р!…

Доня Лупе и Фортуната се спогледаха с тъга.

— Добре — каза лелята, като видя, че над него се спуска облак. — Успокой се, ще напишеш формулата да приготвиш панацеята, ще има голям успех и ще спечелим много пари.

— А! — възкликна той с израз на човек, който след изнурителен труд е стигнал до идеята. — Не го вярвайте, за да се изложи цялата система достатъчно ясно, че да я разберат всички, трябва да си извадиш очите… Ще се наложи да бодърствувам до зори. Няма значение, потръгне ли, ще видите: ще спечеля голяма слава и репутация, толкова голяма, че…

— Хич не е добре — промърмори доня Лупе, а и Фортуната си рече нещо подобно.

— Въпросът, който оставаше да бъде разрешен — каза Макси, като се приближи към леля си, щракайки с пръсти, — се отнася до еманацията на душите. Откъде произхожда душата? Дали е част от божествената субстанция, която прониква при раждането в тялото и се разделя с него при смъртта, за да се върне при своя първоизточник? Или е случайно творение на бога, оставащо винаги безлично? Тук беше загадката.

Доня Лупе въздъхна дълбоко, загледана в дон Франсиско, който присвиваше очи полуподигравателно, полузагрижено.

— За бога, момче — каза Фортуната, като се приближи, — не мисли за тия неща, че от тях боли глава… Да, много добре, но всичко, което е трябвало да се изследва по този въпрос, вече е изследвано. Не си пали главата.

— Скъпа моя — той я отстрани с нежност и гласът му прозвуча превзето, — ако по тоя трънлив път на труд и преследвания, който ме очаква, ако по тоя мъчителен и славен апостолски път не пожелаеш да ме придружиш, ще съжалявам повече теб, отколкото себе си; но накрая ти пак ще дойдеш. Как не, щом си грешница, а нали за грешниците, за тяхното изкупление и спасение мисля, каквото мисля, и предлагам, каквото предлагам?

Фортуната се върна на отдалечения стол, където преди малко седеше, а доня Лупе, след като се хвана за главата, направи жест на християнско примирение. Малко оставаше да се разплаче. В тоя миг Торкемада сметна за удачно да се намеси, надявайки се, че тактичните му съждения ще оправят объркания intellectus на нещастния младеж.