Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Откажете се от тия неща… Аз не се бъркам в подобни интриги. Клетото момче! Аз съм на негова страна. Колко сте лош!

— Вие сте по-лоша… В замяна на вашата подлост ще ви кажа една хубава новина.

— Новини за мен?…

— Толкова е хубава, че ще ви се услади повече от сладките, които ще ви пратя тая вечер… Ах! Утешава ме едно нещо, приятелко моя, и то е, че и с мен сте тъй неблагодарна, както и с някои други. Зло за мнозина!…

— Какво говорите?

— Ами обикалят улицата заради вас… А момичето никакво го няма. Момчето си изкриви врата да гледа към балконите, а вие го измъчвате с отсъствието си. Бедният господин! Цял следобед нагоре-надолу по улицата…

Фортуната пребледня и запита смъртно сериозна:

— Кой и кога?

— Не се правете, че не разбирате. Късно вечерта, като си тръгна, имаше толкова разстроен вид! Такова чакане никога не е било. Гледах го и си мислех: „Тъй ти се пада, мошенико, поизмъчѝ се и ти. Всички сме еднакви.“ И искате ли да ви дам един съвет? Дръжте се с него сурово. Нека въздиша, нека обикаля, нека измери улицата. Не е редно всичката горчилка да е за мен… Искате ли още един съвет? На вас ви подхожда сърце като моето, цяло-целеничко и девствено, повярвайте ми, девствено. Приемете го и престанете да обичате неблагодарници…

Фортуната бе така развълнувана, че не чуваше любовните излияния на аптекаря.

— Сбогом, сбогом — каза тя, като се изправи. — Трябва да се връщам в къщи.

— Почакайте… Ако се върне следобед, какво да му кажа?

— Оставете ме — отвърна тя, тичайки към вратата, а той след нея.

— Какво да му кажа? Макар и никога да не съм говорил с него, ще го направя, ако ми заповядате. Да му кажа ли да не се мярка повече тук? Ах, каква жена! Изчезна като дим. Смахната е, смахната е като мъжа си… И всичко това само защото не се е влюбила в някой достоен мъж, като например… един слуга! Търпение, Сехисмундо. Бъди като въдичарите! Чакай, чакай и накрая ще клъвне.

Когато племенницата й влезе, доста задъхана от бързото качване по стълбите, доня Лупе се удиви, че я вижда толкова весела. „Бог знае — рече си, — бог знае защо сме така радостни днес. Вероятно тия разходчица под претекст, че ще отнесе праховете на Балестер, е била, за да види онзи… Сигурно той й е казал, че идва по това време… Как се е зачервила само! Няма съмнение, че са се мляскали на входната врата!“

Макси бе все тъй спокоен. Видът му бе по-скоро на оздравяващ човек, отколкото на болен. Беше много слаб и не желаеше нищо друго, освен да седи до прозорците на балкона и да наблюдава с разсеян поглед минувачите. Това никак не харесваше на Фортуната, защото… „ако на другия му хрумне да мине и тоя следобед и Макси го види, ще се нервира много“. Поради тази причина беше неспокойна и час по час надничаше навън и се опитваше да премести мъжа си другаде. Но другият не пожела да мине тоя следобед. Вместо това изпрати една бележчица на приятелката си, като я измъкна по този начин от чистилището на неизвестността и тъгата, в която се бе озовала. Ролята на Селестина 312 312 Главна героиня на Форнандо де Рохас от „Трагикомедия за Калисто и Мелибея“, или „Селестина“, станала символ на сводничество. — Б.пр. при тия послания изпълняваше лелята на Фортуната, Сегунда Искиердо, която се бе появила миналия май, окаяна и разплакана, за да получи милостиня. Оттогава идваше всяка седмица и племенницата й помагаше веднъж с пари, друг път с останало ядене или някоя дреха. Санта Крус също я покровителствуваше и тя използуваше просията си, за да внася в жилището на Рубин любовните послания; правеше го тъй изкусно, че бдителната доня Лупе не подозираше нищо. Но тоя следобед, след като толкова пъти бе идвала с празни ръце , предаде на Фортуната една бележчица. Най-сетне, о, невероятно щастие!… Щом можа, щастливата жена прочете листчето, в което се посочваха часът и мястото за среща на следващия ден.

Вечерта всички отидоха у доня Каста, която се зае с Макси, като почна да го обсипва с хиляди любезности, да му предлага лакомства и да прави опити да освежи мозъка му с приятни разсъждения за питейните води в Мадрид и техните свойства, защото водата в „Алкубиля“, „Абронигал“ и „Фуенте де ла Рейна“ се различава от тая на „Лосоя“.

Вдовицата на Фенелон се появи в обичайния час, а след малко се качи момчето от аптеката с поднос сладки, изпратени от Балестер. Не закъсняха с посещението си също госпожата и господинът от третия етаж вдясно. По ирония на съдбата той бе най-сериозният, сух и неприветлив човек в света, по професия акушер, и се наричаше дон Франсиско де Кеведо 313 313 Испански писател (1580–1645), прочут с искрящото си остроумие. — Б.пр. (брат на военния свещеник Кеведо, с когото се запознахме на сбирката в кафенето заедно с Патер и Педорнеро). Жена му си съперничеше по грациозност с шамандурите в морето, за които завързват корабите. Ходенето й бе трудно, бавно и тежко и когато седнеше, не бе възможно да се изправи без чужда помощ. Кръглото й лице приличаше на фенер пред кметство или пред бърза помощ, защото бе зачервено и сякаш излъчваше светлина отвътре, до такава степен лъщеше. Балестер наричаше това безобразие доня Дездемона , тъй като Кеведо беше или е бил някога много ревнив; с тоя прякор ще я наричам и аз, въпреки че истинското и име беше доня Петра. Семейството нямаше деца и докато дон Франсиско си прекарваше живота да акушира човешките рожби, съпругата му акушираше и отглеждаше пиленца, в което бе много сръчна. Къщата беше пълна с кафези и в тях се въдеха най-различни родове и видове пойни птички. И като връх на противоположностите, госпожата на акушера бе изключително остроумна и цапната в устата. Обратно, чувството за хумор на дон Франсиско де Кеведо не бе повече от това на един кайман.