Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Ако искате да бъдем приятелки и да ви давам добри съвети, необходимо е да ми имате голямо доверие и нищо да не скривате, колкото грозно и лошо да е то. Във вашия живот има един много тъмен момент. Омъжена сте и не обичате съпруга си; така ми доверихте онзи ден. Повярвайте, това ме накара да се замисля. Казвате, че сте се омъжила, без да знаете какво вършите… Обяснение, равносилно на измъкване. Да бъдем искрени и да говорим ясно. Искреността е трудно нещо, но както свещеникът измъква мъничките прегрешения на децата, които се изповядват за първи път, така и аз ще ви помагам, като ви задавам въпроси и ви подсещам за отговора. Да видим дали ще потръгне… Когато решихте да се омъжите, не ви ли мина през ума мисълта, че бракът ще ви даде възможност да грешите свободно, не казвам с този или с онзи, а с човека, когото обичахте?

Фортуната гледаше тавана, мъчейки се да си спомни.

— Нямахте ли си едно наум! Хайде… разтършувайте се добре; търсете по-навътре, по-дълбоко.

— Май че имаше — каза другата най-сетне с много тих и треперещ глас. — Май че да…

— Виждате ли как изплуват утайките, щом поискате да ги измъкнете?

— Но трябва също да ви кажа, че не се надявах да го видя отново… Мислех си, че ме е забравил. Повярвах, че мога да стана добра и почтена… Преглътнах го. Ама как стана? Той ме потърси, да, госпожо, потърси ме и ме намери. Без да зная как, бракът и мъжът ми изведнъж се изпариха. Не мога да си го обясня, не мога да си го обясня.

Темата Хуанито Санта Крус ужасяваше Гилермина. Искаше да отклони разговора от тази опасна посока, но не знаеше как да отведе каещата се към чисто духовни сфери.

— Но съвестта ви… Това искам да зная.

— Съвестта ми? Ей това е странното… Ще ви разкажа, какво се случи… Хич не се бунтуваше, когато вършех тия толкова долни грехове… И други неща ще ви кажа, макар че ще се ужасите… Съвестта ми го одобряваше, по-точно, казваше ми едно много отвратително нещо, казваше ми, че истинският ми съпруг…

— Не продължавайте — прекъсна я обезпокоена светицата, на която се счу шум откъм спалнята. — Ужасно е. Спрете. Света дево от Кармен! Потънала сте в поквара.

— Струваше ми се — продължи каещата се, не можейки да удържи изблика на искреност, — че този мъж ми принадлежи, а аз не принадлежа на другия, че сватбата ми беше лъжа, измама, като тия, дето ги дават в театрите.

— Мълчете, за бога!

— Чакайте де… Беше ми дал дума да се оженим, кълна се… И ми я даде, преди да се ожени… И аз родих дете… А на мене ми изглеждаше, че сме се свързали навеки и че онова, което дойде по-късно, не струва… Това е.

Гилермина се хвана за главата… Мина й през ума, че най-добре е да отложи разговора за друг ден, като каже, че трябва да излезе.

— Това е много сериозно. Трябва да се обсъди спокойно. Вярно е, че обещанието обвързва… Не мисля, че този младеж се е държал добре с вас. Но времето, обществото… И преди всичко с лошото си поведение сте загубили правата, които бихте могли да имате.

— Нямаше да бъда лоша — каза жената на Рубин, окуражена от необяснимото объркване на изповедничката си, — ако не ме беше захвърлил в калта с онова дете вътре в мен.

Светицата се колебаеше; не знаеше как да я прекъсне. О! Без този опасен свидетел — Хасинта, досега да се е обяснила с тази дръзка жена и да й е показала колко прави две и две.

— Вие, дъще моя, не сте на себе си — рече й тя, като се мъчеше да омаловажи разговора. — Миналия път ми се сторихте по-разумна… Какъв бръмбар ви е влязъл в главата?

— Бръмбар! — отвърна Фортуната, леко опулвайки очи. — Какъв бръмбар? Ами един.

— Защото вие не си давате сметка, че е минало време и този мъж е женен за една жена като ангел, че…

Лицето на уличницата изведнъж пламна в ярка светлина. Беше като ореол на вдъхновението. По-красива отвсякога, тя извади един твърде смел довод и го запокити към другата, както се хвърля бомба.

Бууум! Гилермина онемя, като чу тази ужасия.

— Като ангел!… Да, може да е най-големият ангел, ама няма деца . Съпруга без деца не е съпруга.

Гилермина бе тъй поразена, че не можа да отвърне нищо.

— Това е моя идея — продължи другата с вдъхновението на апостол и престъпната дързост на анархист. — Мислете каквото искате, но това е моя идея и няма кой да ми я избие от главата… Добродетелна, да, съгласни сме, но не може да му даде наследник… Аз, аз му го дадох и отново ще му дам…

— За бога, млъкнете, не съм виждала такова нещо… Каква идея! Каква дързост! Вие сте прокълната.