Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Стига, стига, това е достатъчно — заяви Гилермина, като се изправи, много объркана. — Друг ден ще ми го разкажете…

— Не, няма още много. Аз си издърпах ръката и си тръгнах, без нищо да му кажа. Докато вървях, не можах да се сдържа да не се обърна, погледнах назад и го видях… Вървеше на разстояние след мен. Ускорих крачка и се мушнах у дома.

— Много добре сте направила, много добре…

— Почакайте малко — рече Фортуната, която сега не бе екзалтирана, беше изпаднала в жалко смирение, а тонът й бе на дълбоко опечалена покаяница, която едва издържа тежестта на греховете си. — Най-интересното идва. След като го видях, в главата ми се заби идеята… Това е моя идея, лоша идея, госпожо, но вие сте светица и ще ми я избиете от главата… Затова нямах покой, докато не ви я кажа.

— Достатъчно, достатъчно, не искам повече.

— Искате — настоя младата жена, задържайки я с две ръце, тъй като изповедницата направи опит да се отдръпне от нея.

— Позорна идея!… Намерение за нов грях — избъбри Гилермина. — Това ли е?…

— Това е. Но чакайте, госпожо. Искам да я махна от себе си, ама понякога си мисля, че не трябва да я махам, че не греша…

— Исусе!

— Че така трябва да бъде, че така е наредено — добави госпожа Рубин, обзета отново от възбуда и с изражението на анархист, хвърлящ бомбата, предназначена да вдигне във въздуха земната власт. Това е моя идея, много долна идея, черна като зениците на сатаната… И не мога да я изтръгна…

— Млъкнете!…

Вцепенена от ужас, Гилермина направи няколко крачки, олюлявайки се като човек, който всеки миг ще падне. Много, много отдавна забележителната основателка не бе попадала в такова трудно положение. Чувствуваше се като вързана, без воля, и това я изваждаше от релси и й отнемаше великото спокойствие, което обикновено обладаваше. Направи още един опит да вземе нещата в свои ръце и като погледна с тревога остъклената врата на спалнята, каза:

— Но вие, не можете ли да разсъдите, че…

Не можа да завърши тази банална фраза. Другата, която бе белязана с печата на всички човешки слабости, а изглеждаше по-силна от голямата лечителка и светица, си позволи да се усмихне.

— Каква полза от разсъждения? Колкото повече разсъждавам, толкова по-зле.

— Виждам, че нямате задръжки. С такива мисли много скоро ще се върнем в дивашките времена…

Със саркастична усмивка и с едно изразително повдигане на раменете Фортуната даде да се разбере, че тя лично няма нищо против обществото да се върне към примитивното си състояние…

„Вие нямате чувство за морал, никога няма да имате принципи, защото сте от времето преди цивилизацията, вие сте дивачка и принадлежите изцяло към първобитните народи.“ Това или нещо подобно щеше да й каже Гилермина, ако състоянието на духа й беше различно, сега успя да изрече мисъл, която имаше далечна прилика с горната:

— Обсебена сте от страстите на народа, груби и недодялани като камък.

И това беше вярно, защото народът в нашето общество е съхранил в цялата им груба пълнота първичните идеи и чувства, тъй както каменната кариера — мрамора. Народът пази големите истини накуп, а цивилизацията прибягва към тях всеки път, когато и се привършат дребните, с които живее.

Изведнъж духът на Фортуната се разколеба. Сякаш нервната й енергия бе изчерпана. Другата, обратно, се съвзе също тъй неочаквано, разтърсена от угризенията на съвестта.

— Стига вече, стига вече лъжи. Не мога, не мога…

Вдигна очи към тавана, скръсти ръце, лицето й пламна и очите заблестяха. Анархистката остана поразена, като чу думите й, произнесени с глас, който сякаш идваше от друг свят:

— Спаси, господи, тази душа, която иска да се погуби, а мен отдалечи от лъжата.

След това се приближи до нея, хвана я за ръката и рече с дълбока скръб:

— Клетата жена! Аз съм виновна за ужасните неща, които казахте, аз, аз, бог да ми прости, а причината бе един фарс, една лъжа. Истината преди всичко. Истината винаги ме е спасявала, ще ме спаси и сега. Изрекохте дяволски неща, които разкъсват сърцето на моята приятелка, направихте го, защото мислехте, че говорите само пред мен. Излъгах ви, в онази спалня се крие Хасинта.

При тия думи тя изтича към остъклената врата и я бутна. Фортуната, която седеше срещу вратата, скочи на крака, онемяла и вцепенена. Хасинта не се появяваше. Чуваха се само риданията й. Бе седнала на един стол, захлупила глава върху леглото на светицата. Гилермина се приближи и каза:

— Прости й, скъпа, тя не знае какво говори. А вие… — добави показвайки се на вратата, — разбирате добре, че трябва да се оттеглите. Моля ви…