Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Латерната продължава да свири народни песни, които сякаш възпламеняват с бойките си звуци кръвта на цялата тая тайфа. Много жени, които са разположили амбулантните си сергии с кърпи в канавката, събират на бърза ръка стоката, същото правят и търговците от голямата разпродажба с намаление, по реал и половина парчето . Индивидът, който демонстрира на една сгъваема масичка великото откритие за рязане на стъкла, побягва като хрът; продавачът на най-здравите моливи в света (уж ги забива със замах в дъската, за да покаже, че графитът не се чупи) също прибира стоката си, тъй като задното муле отива към него. Фортуната гледа всичко това и се смее. Земята е мокра и краката й се хлъзгат. Изведнъж, ах! Сякаш я пронизва стрела. Надолу по улица „Империал“, в посока към голямата тълпа, която се е събрала, идва Хуанито Санта Крус. Тя се надига на пръсти, за да го види и да бъде видяна. Чудо би било да не я забележи. Съзира я в миг и тръгва право към нея. Фортуната трепери, а той я улавя за ръката и я пита как е със здравето. Тъй като латерната не спира и каруцарите продължават да богохулствуват, трябва да викат, за да се чуят. В същото време лицето на Хуан става печално и като я отвежда в безистена на „Фиел Контрасте“, казва: „Разорен съм, малката, за да издържам родителите и жена си, работя като писар в една кантора… Кандидатствувам за трамваен кондуктор. Не виждаш ли колко зле съм облечен?“ Фортуната го гледа и усеща силна болка, сякаш са я мушнали с нож. Вярно е: пелерината на младия господин Санта Крус има огромна дупка, отдолу се вижда сакото му с оръфани краища, вратовръзката му е смачкана, яката на ризата му не е прана от две седмици… Тогава тя пада в обятията му и казва в изблик на нежност: „Сърце мое, ще работя заради теб, свикнала съм, ти не си, знам да гладя, знам да кърпя, знам да прислужвам… Ти не трябва да работиш… Аз вместо теб… Стига ми да ми помагаш да отнасям бельото… нищо повече. Ще живеем в някоя мансарда, сами и щастливи.“ Неочаквано къщите и небето изчезват и сега Хуан не е с пелерина, а с контешко палто. Сградите и каруците се скриват и на тяхно място Фортуната вижда нещо много познато, дрехите на Макси, окачени на една закачалка, своите на друга, покрити отгоре с памучна завеса, след това вижда леглото, разпознава едно след друго нещата в спалнята си; чува гласа на доня Лупе, която хока Папитос, проглушавайки къщата, загдето е разляла всичката газ, докато е натъкмявала лампите… хубаво, че е ден, ако беше нощ и лампите горяха, пожарът да е станал.

Сънят се запечата в съзнанието на госпожа Рубин, все едно че го беше преживяла в действителност. Беше го видяла, беше му говорила. Завърши мислите си, размахвайки юмрук в закана: „Трябва да се върне… А ти какво си мислеше? Ако той не ме потърси, ще го потърся аз… Идеята е моя и няма кой да ме разубеди.“ След това се надигна, опирайки се с лакът върху леглото, и се загледа в плочките. Погледът й се закова в една точка на пода. Скочи отривисто и вдигна предмета. Беше едно копче. Погледна го с тъга и го хвърли далеч от себе си, като каза:

— Черно е и има три дупчици . Лош знак.

Отново се върна към размишленията си: „Ако го намеря и не поиска да дойде, ще се самоубия, кълна се, че ще се самоубия. Не мога да живея повече тъй, господи, казвам ти, че не ми се живее повече така. Ще гледам да потърся в аптеката някаква отрова, за да свърша бързо… Гълтам я и отивам при Маурисия.“ Тази мисъл й вдъхна известно самочувствие и тя излезе от стаята. Доня Лупе я осведоми с няколко думи за магарията, която бе извършила Папитос.

— Хубаво, че не беше през нощта при запалена светлина, всички щяхме да се опечем… Опасно момиче, живота ми ще вземе.

Като премина гневът, тя се вгледа в лицето на племенницата си, откривайки върху него тъмен йероглиф, който не можеше да се прочете: „Не се грижи, ще разбера аз какво е… С мен не можеш да си играеш.“

През нощта Макси направи хиляди щуротии, а на сутринта беше толкова сърдит и изнервен, че не можеше да се издържа.

— Необходимо е голямо търпение — каза доня Лупе на Фортуната. — Знаеш ли какво ще те посъветвам? В нищо недей да му противоречиш. На всичко казвай „да“, а прави каквото е редно. Зле е бедничкият. Сутринта рано Балестер ми каза, че имал нещо като мозъчно размекване. Бог да ни закриля.

Фортуната изпитваше силно желание да излезе на улицата и се чудеше какъв повод да измисли, за да се измъкне. Предлагаше да прави покупките, от които доня Лупе имаше нужда, измисляше си неотложни работи, за да излиза. Хитрата вдовица на Хауреги разбра, че абсолютната подчиненост ще има вредни последици и почна да й дава свобода. Един ден й изнесе следната лекция: