Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Късно е и не искам да се злепоставяш. Предпазливост, малката. Да не вършим глупости.

Спомняйки си отново за Фейхо, тя повтори:

— Главното е да не вършим глупости.

— Разбираме се, че…

— Утре, когато ти е удобно.

— Кочияш, обърнете.

— Остави ме в началото на улица „Валенсия“.

— Където искаш.

— Вдругиден също — каза след кратка пауза и с копнеж безразсъдната жена.

— И след това, и след това… Не хапи де!…

Тя гледаше в бъдещето и лъчезарната й радост се помрачаваше от мисълта, че идните дни ще опровергаят днешния.

— Сега няма да си ми толкова лош както по-рано. Нали, палавнико мой? Няма да бъдеш, няма, нали, съкровище мое?

— Не, не… Ще видиш… Ще се увериш…

— Закълни ми се! Ах, колко съм глупава! Сякаш клетвите струват нещо. С една дума, сега ще взема предпазни мерки… Ако идеята ми се осъществи…

— А каква ти е идеята? Каква е тази идея?

— Няма да ти я кажа. Това е моя идея, ако ти я кажа, ще ти се стори лудост. Няма да ти кажа… Но какво си мислиш, че не ме бива за нищо?

— Събрала си цялата прелест на небето, красавице — целуваше я той в романтичен унес.

— Това… с прелестта е и идеята… Ако идеята ми се осъществи… Повече няма да ти кажа.

— Утре ще ми кажеш.

— И утре няма… Догодина.

— Настъпи страшният час .

— Настъпи часът на раздялата . Остави ме тук. Сбогом, дете на моята любов. Мисли за мен. Защо минутите не са часове! Сбогом… Умирам по теб.

— Не забравяй да дойдеш. Не забравяй и номера.

— Как ще го забравя, човече? По-скоро ще си забравя името.

— Точно в един часа. Сбогом, сладка хубавице.

— До утре.

— До утре.

Сехисмундо Балестер (дипломираният фармацевт, който оглавяваше аптеката на Саманиего) имаше чести спречквания с Макси заради невероятните грешки, които правеше последният. Стигна се дотам, че му забрани да изпълнява самичък каквато и да било рецепта.

— Карамба, момчето ми! Щом бъркате алкохолите с алкохолните тинктури , да гасим лампата и да си ходим. Този флакон съдържа алкохолен разтвор на coclearia , а другият — тинктура от вълчи корен… Гледайте рецептата и внимавайте… Ако продължаваме така, най-добре е доня Каста да затвори заведението.

И докато се изразяваше по тоя начин, с надути фрази и остроти на господар, Балестер отне от ръцете на своя подчинен онова, което той държеше.

— Но какво, по дяволите, сте сложили тук? — добави сърдито, като доближи лекарството до носа си. — Ако това не е валериан , представа си нямам какво друго може да бъде. Не слушате! Днес сте много зле. Най-добре е да се приберете в къщи. Ще се справя по-добре сам. Лекувайте се. Вземете отводняващо… Чакайте, чакайте, вземете също железен препарат. Отводняващото ще го вземате на гладно… След това на всяко ядене му удряйте по едно хапче желязо, редуцирано с водород, с пелинов екстракт . Вечер, преди лягаме, още едно… С тази температура е по-добре да не злоупотребявате с желязото, нали? И преди всичко се разхождайте и не четете толкова.

Освободен от своя шеф от задължението да работи, Рубин отиде в лабораторията и като измъкна изпод стола една дебела книга, започна да чете. По изпитото му и пъпчиво лице бе изписана дълбока тъга. Потъна в четивото като в цистерна; беше толкова вглъбен в мислите си и толкова далеч от всичко извън водовъртежа от букви, в които плуваха очите му и с тях и духът му. Заемаше странни и невероятни пози. Понякога кръстосаните му крака се озоваваха върху близката полица високо над главата му; друг път единият му крак се пъхваше в долния рафт между две стъкленици с лекарства. В тия огъвания на тялото коленете му понякога опираха в гърдите и едната ръка, пъхната под тила, му служеше за възглавница. Облягаше се на масата с левия лакът, след това дясната му мишница се озоваваше върху облегалката на стола също като върху патерица, накрая краката му се изопваха върху масата, сякаш бяха ръце. Столът, който се крепеше на задните си крака, известяваше с жални скърцания намерението си да се разпадне, а книгата променяше положението си съобразно чудноватите ракурси на тялото му. Озоваваше се както високо горе, придържана само от едната му ръка, така и ниско долу под коленете, сграбчена от двете; ту разтворена широко, ту сгъната до скъсване. Това, което не се променяше и не намаляваше бе вниманието на читателя, напрегнато и съсредоточено въпреки трусовете на мускулната материя, също както идеите, които надживяват революциите.