Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Това с водораслите са празни приказки, а дори да не са, най-важното е бризът .

Бодейки с вилицата едно по едно зърната нахут от чинията, госпожа Хауреги си мислеше следното: „Ясна си ми вече… хитрушо. Знам аз какъв бриз ти се ще. След като развява байрака тук, искаш да го развяваш и там, защото приятелят ти заминава… Да, зная го от Каста. Господата от площадчето «Понтехос» тръгват утре. Ама аз ти казвам мошеничке, че тая няма да стане… Точно пък в Сан Себастиян. Нахална си… Ще ти дам аз едни бризове …“

По-късно дойдоха доня Каста и Олимпия с предложение да се разходят до Прадо. Рубин се колебаеше, но жена му решително отказа. Доня Лупе излезе с приятелките си, а Фортуната и Макси стояха до полунощ сами във всекидневната, на тъмно, с разтворени към балкона врати заради жегата и разговаряха за неща, съвсем отдалечени от действителността. Той предлагаше най-странни теми, например:

— Кой от нас ще умре пръв? Защото аз съм много крехък, но с тия болежки може би ще изкарам още много години. Слабите физически живеят най-дълго, а здравите са изложени много повече на опасността изведнъж да свършат.

Тя правеше усилия да поддържа този толкова скучен и неприятен разговор. Друга тема на Макси:

— Чуй едно нещо. Ако не бях женен за теб, щях изцяло да се посветя на религиозния живот. Не знаеш как ме съблазнява, как ме мами. Да се забравя, да се откажа от всичко, да обърна гръб на външния свят и да живея само с вътрешния… Това е единственото положително нещо, останалото е все едно да наливаш в пробито буре вода.

Фортуната се съгласяваше с всичко и като си даваше вид, че е заинтригувана, мислеше си за своите неща, потопена в приятния здрач и прохладния въздух на стаята. През балкона проникваше мъждукащата светлина на уличните фенери. Канделабрите изписваха странни сенки върху тавана и фантастичният им образ, потрепващ леко върху бялата гладка повърхност, привличаше погледа на обзетата от тъга млада жена, която се бе изтегнала в едно кресло с облегната назад глава. Макси продължи да дрънка:

— Ако не беше ти, щеше да ми бъде все едно дали съм жив. Нещо повече, мисълта за смъртта е приятна за душата ми. Смъртта ми е надежда да осъществиш другаде онова, което е било само опит. Ако можеха да ни уверят, че никога няма да умрем, съвсем скоро щяхме да се превърнем в зверове, не смяташ ли?

— Има ли някакво съмнение? — отвърна тя машинално, все едно че отправяше мисълта си към тавана.

— Много мисля за това и щях да се отдам, естествено, на вътрешния живот, ако не бях впрегнат в колата на обичта, която човек трябва да тегли.

„Ах, боже мой, какво ме очаква утре!“ — помисли си съпругата. Беше проверено: винаги, когато нейният мъж изпадаше в духовна апатия през нощта, на следващия ден го обземаше недоверието и натрапчивата идея, че всички съзаклятничат против него.

Малко след това Макси каза, че иска да си ляга. Фортуната запали светлината, а той тръгна към спалнята, тътрейки крака като старец. Докато жена му го събличаше, бедното момче я изненада с думите, които й се сториха адско вдъхновение на мозък, обладан от демони:

— Да видим дали тая нощ ще сънувам същото като снощи. Не съм ли ти го разказал? Слушай. Сънувах, значи, че съм в лабораторията и сипвам калиев бромид в пликчета по един грам… на око. Бях обзет от печал и си мислех за теб. Приготвих най-малко сто пликчета и изведнъж усетих в душата си много странна жажда, духовна жажда, която не може да се уталожи с вода. Взех флакончето с морфиновия хлороводород и го изпих цялото. Паднах на пода и в тоя тежък сън… гледай какво нещо… в тоя тежък сън ми се яви един ангел и ми рече: „Хосе, не ревнувай, защото жена ти е забременяла от Чистия разум . Виждаш ли какви глупости? Работата е там, че вчера следобед разлистих Библията и прочетох онзи пасаж за…“

Макси се опъна на леглото и като затвори очи, се унесе в миг в дълбок сън, сякаш бе погълнал всичкия наркотик на аптеката.

Фортуната не легна в леглото, тъй като бе много топло. Намести се полуоблечена върху канапето и на разсъмване, след като бе дремнала малко, усети, че мъжът й е буден. Чуваше го как въздиша и ръмжи като човек, задушаван от гняв. Усети да пипа по нощната масичка, търсейки кибрита. Кутията падна на пода и Фортуната видя призрачно бледата светлина на фосфора в тъмнината. Ръката на Макси заопипва пода и накрая я намери. Фортуната видя да се издига нагоре синкавият блясък също като разсеян облак дим. Това видение изчезна с драсването на клечката и пламъчето освети стаята. Очите на младежа неспокойно я потърсиха и като я видя да лежи, каза: