Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Госпожа Хауреги знаеше от опит, че при тия силни атаки на племенника й Балестер бе единственият човек, който можеше да го вразуми било с безсрамни подигравки, било със сух и дори жесток език. Членовете на семейството, които той обичаше, бяха най-неподходящите да го обуздаят, тъй като именно срещу тях насочваше яростното си недоверие.

— Добре, ще сляза — каза Макси, вземайки шапката си. — Имам сметки за оправяне с господин Балестер. Повече няма да ми се смее. Нека се опита да ми го каже в очите. Защо не го прави? Той е страхливец и предател, пише се за приятел, а удря в гърба.

Лелята и съпругата не отвърнаха нищо и го последваха. Той взе бастуна си от закачалката в антрето и излезе, трясвайки вратата. Слезе бързо и поговори известно време с портиерката.

От балкона двете госпожи го видяха да излиза на улицата, да минава на отсрещния тротоар и да гледа към къщата… Те се скриха, после надникнаха предпазливо иззад решетките и го видяха, че продължава да жестикулира и да върти бастуна си. На всяка крачка спираше и се обръщаше назад. Вървеше ту надолу по улицата, ту нагоре. При една от тия обиколки Балестер се показа на вратата на аптеката и го повика със заповеден тон:

— Веднага тук. Хайде! Елате тук.

Рубин влезе в аптеката също като куче, което при вида на господарската тояга свива уши и си влачи опашката по земята.

— Добър ден, приятелю Балестер. Не ви забелязах. Бях излязъл малко на въздух. Как сте?

— Аз съм добре — отвърна Сехисмундо с много кисел вид. — Значи на въздух? Сега ще ви дам аз един въздух. Я вземете да поставите етикети на тия шишенца за сиропи… И внимавайте да не сбъркате. Червените етикети са за сиропа от портокалови кори с йодиран калий; зелените за същото, но с диализирано желязо . Ушите ви ще скъсам, ако ми объркате хартийките.

Макси се залови за работа и, странно, въпреки бъркотията царяща в главата му, не направи нито една грешка дори когато му дадоха шест различни вида сиропи със съответните етикети в различни цветове. Балестер, който бе известен за острия му сутрешен пристъп с една бележчица от доня Лупе, го държеше под око, но при едно от влизанията му в лабораторията Макси изведнъж спря работата и се измъкна на улицата без шапка. Като се върна и забеляза отсъствието на младежа, управителят запази спокойствие и каза само: „Излетя вече… Да върви.“ Приемаше със спокойствие странностите на своя колега и му се искаше някой път да изчезне като дим. „Няма обаче да имам тоя късмет — рече си той, — ще ми го върнат пак да го усмирявам!“

Макси влезе у дома си. Когато му отвори вратата, Фортуната не остана изненадана от разстроения му вид, тъй като тия неочаквани посещения не бяха нещо ново.

— Предполагам — каза с треперещ глас, — че сега няма да го отречеш… Леля може… Тя е такъв лицемер! Но ти не, ти си лоша и искрена. Когато нанасяш смъртоносния удар, казваш, нали? Сега, пред ясните и очебийни факти, какво ще ми речеш?

— Пак! Но, синко!… — изписка доня Лупе, като се появи в антрето.

— Вие, лельо, сигурно ще почнете да отричате. Но тая не го отрича. Много ясно, че няма да го хвана, защото е скочил през балкона, но няма да отречете, че е бил тук… Видях го, видях го да минава пред аптеката… На стълбището е оставил следите си, следите, които не могат да се сбъркат с нищо… С абсолютно нищо.

— Добре се подредихме! — рече доня Лупе на Фортуната, която въздишаше и гледаше мъжа си с дълбоко съжаление.

— За всички ви ще ми плати тая долна Папитос — изкрещя той, като тръгна към кухнята.

— Папитос? Отиде за покупки. Бедното момиче! Хайде, омръзна ни. Остави ни най-сетне на мира. Ще накараме Балестер да те върже… Момченце, глупостите свършиха.

При тия думи тя го улови за ръката и го разтърси с майчински гняв и упрек.

— Не можем повече да те понасяме… Много си разглезен, това е всичко.

Нещастният младеж се тръшна на пейката в антрето, която много приличаше на църковна скамейка, и нездравият израз на лицето му се промени, яростта му премина в дълбоко униние.

— Гарантирайте ми, че честта ми е… непокътната, както се казва, и ще се успокоя.

— Честта ти! Но кой, по дяволите, я заплашва? Мъгла, само мъгла имаш в главата си.

— Дим! Аха!…

— Да, само дим — каза Фортуната, като сложи нежно ръка върху рамото му. — Не мисли и няма да те е страх от нищо. Всичко се дължи на въображението ти, само на въображението ти, на лудата в къщи, както казва брат ти Николас.

— Знаеш ли какво ще направим? — запита доня Лупе след малко, възползувайки се от относителното спокойствие, което се забелязваше сега у племенника й. — Ще му дадем да хапне.