Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Дъще — каза майка й, като я видя да отива към балкона, — не се показвай навън, че си изпотена. Вземи, сложи си този шал.

Тя го наметна и като не можеше да сдържи желанието си да се покаже на балкона, излезе с Фортуната, за да съзерцават страдащата душа, която бродеше по отсрещния тротоар.

След малко влезе Аурора, по-голямата дъщеря на Саманиего, която бе много различна от сестра си: чернокоса, приятна на вид, без да бъде красавица, жена от тези, които, някак безформено снажни, съчетават анемичния цвят със свежестта на бледата плът. Гърдите й бяха непропорционално големи, шията къса, бедрата и талията добре заоблени, а шевовете на ръкавите й заплашваха да се пукнат от напиращата пълнота на ръцете. Главата й беше хубава, с къса и добре оформена коса. Имаше по-добър вкус от сестра си, обличаше се с грациозната простота на чужденките, които си вадят хляба зад щанда на някой елегантен магазин или на касата в някой ресторант. Костюмът й винаги бе едноцветен, без гарнитури, със строга кройка и някак делови, костюм на млада жена, която излиза сама на улицата и работи почтено.

Нека обясним това. Аурора Саманиего бе на тридесет години, вдовица на един французин, който бе дошъл в Испания като представител на чуждестранни дрогеристки къщи. Наскоро след като се ожениха, някъде към 1865 година, французинът замина с жена си за Бордо, където наследи от родителите си фирма за бельо, която въздигна с упорит труд, полагайки основите на цяло състояние. Но Бисмарк и Наполеон III го разориха, тъй като тия две личности предизвикаха войната от 1870 година, покосила толкова надежди. Фенелон, иначе много добър човек, с търговски ум, страдаше от недостатъка chauvinisme 305 305 Шовинизъм (фр.). — Б.пр. . Грабна оръжието, записа се в редовете на войската и при първите изстрели прусаците го проснаха мъртъв.

Вдовица и с малко пари, макар и без деца, тя се върна в Мадрид, където умението и навиците, които бе придобила, не можаха да влязат в употреба, тъй като тук нямаше големи магазини , а съществуващите бяха обслужвани от лентяи, които присвояваха единствения почтен начин на момичетата да си вадят хляба. Вдовицата на Фенелон знаеше всичко за бранша бельо, бе силна в сметките, имаше ясни понятия за икономическия ред и режима, към които трябва да се придържа една добре организирана търговия, и говореше френски перфектно. Но всички тези способности щяха да си останат без покритие чак до края на света, ако на Пепе Саманиего не му бе хрумнало да развие търговия с бельо в тон с последните новости в чужбина и да включи в нея една толкова интелигентна личност като братовчедка си. Планът бе замислен с голям размах. Аурора щеше да оглавява отдела за младоженци, пелени за кръщавки, бельо за деца и жени. Капиталът за това важно производство бе даден от дон Мануел Морено-Исла, който вярваше в почтеността и ловкостта на Пепе Саманиего. Магазинът щеше да се помещава в една нова сграда на възвишението към „Санта Крус“ срещу улица „Понтехос“, и витрините му положително щяха да бъдат най-представителните и елегантните в Мадрид. Откриване — първи септември.

Саманиего се намираше в Париж на покупки и по времето на нашия разказ вече пристигаха първите сандъци. Във временния магазин, който бе в съседство с истинския, кипеше трескава дейност. Начело на прекрасна плеяда сръчни служителки Аурора подреждаше моделите, които щяха да бъдат показани след откриването като мостри на чудесната конфекция на къщата. От изгрев до залез-слънце живееше сред вълни от батиста с пяна от изящни дантели, кроеше и пробваше, бодвайки тук, рязвайки с ножицата там, и ръководеше ятото шивачки колкото с интелигентност, толкова и с авторитет.

Вечер, когато се прибереше уморена у дома, на майка й се нравеше да присъствуват доня Лупе, Фортуната или другите приятелки, за да даде воля на суетата си. Щом я видеше да се появява, лицето й светваше и оттук нататък се говореше само за новия магазин и за невижданите неща в него, от който елегантният Мадрид щеше да се възхищава. Четирите жени не затваряха уста до дванадесет, тъй че като видя да надвисва буреносният облак на бельото, Балестер хвана за ръката Макси и му рече:

— Ние двамата отиваме да видим някоя пиеска в театъра.

Трябва да кажем, че Олимпия, която не участвуваше в перченето и меркантилното въодушевление на майка си, продължаваше да стои облегната на парапета на балкона и да гледа меланхоличната сянка на скучаещия Аристарх, като му подхвърляше отгоре някоя и друга думичка, за да подслади безкрайното му чакане.