Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Жена му го хвана за ръката, за да го отведе на масата, и той не направи опит за съпротива. И двете се страхуваха, че ще откаже да яде каквото и да било, твърдейки, че яденето е отровно; но за тяхна изненада Макси не прояви никакво подозрение. Нямаше апетит и двете трябваше да се надпреварват коя да го обсипе с повече нежни думи, за да хапне нещо. Показаха се толкова мили, че Макси яде повече от друг път, без да прави забележки или да се оплаква колко лошо е подправена храната. Приготвиха му кафе и то бе единственото, което изпи с удоволствие. Междувременно доня Лупе се постара да разведри духа му, бъбрейки неща, доказващи безсмислените му подозрения относно честта, но той даваше да се разбере с дълбоки въздишки, че бурята в душата му не е съвсем утихнала. Силата на пристъпа обаче бе отминала и скоро щеше да настъпи пълно проясняване. Преди да тръгне за аптеката, отведе жена си настрана и каза:

— Обещай ми да не излизаш тоя следобед. Обещай ми никога да не излизаш без мен.

— Да излизам ли? Какви глупости ти идват на ума! Не мисля и подобно нещо — отвърна тя с усмивка. — Ще стоя тук и ще те чакам. Вечерта ще отидем у доня Каста, искаш ли? Или ще се поразходим.

Докато произнасяше тия думи, доня Лупе я гледаше с лукав поглед от едно ъгълче на коридора.

Тоя следобед в аптеката Макси бе доста по-спокоен. Щом се оказа за малко свободен, влезе в лабораторията, където държеше книгите си, взе една и се приготви да потъне в четене. Но Балестер грабна пръчката и тръгна към него, отне му книгата и заплаши, че ще го напердаши.

— Стига вече с тия мъдрости, тъкмо те ни мътят главата. Я да видим? Каква прелест! Грешки на египетската и персийската теология… Това, значи, твърди заглавието на книжката… Защо ви трябва момченце, да се пъхате в неща, които не ви засягат? Какво ви влиза в работата, че ония варвари, които са умрели преди хиляди години, са се кланяли на много божества? Желание да се месите в чужди работи. Имало богове с дузини? Добре, и какво? Нима се налага вие да ги издържате? Аз мисля друго: това е желание да се месите, където не ви е работата. Не мога да гледам такава глупост — гневът му се усилваше с всяка фраза, — не мога да гледам как един християнин си вади очите, за да изучава неща, от които ще разбере толкова, колкото негър от проповед… Ще ви скрия книгите, ще ги изгоря… Веднага идвам.

Това, последното, го каза на един енориаш, който бе извадил рецептата си.

— Хайде, глупчо — рече той на Макси, — размърдайте се. Подайте ми камфора, праха от лакрица…

Като изпълни сръчно и бързо рецептата, Балестер отново хвана пръчката и продължи филипиката си:

— Същото се отнася и за глупостта, която напоследък ви е влязла в главата, че щели да ви отнемат честта, че у дома ви влизат мъже, че навред залагат капани за честта ви… Колко сме мелодраматични и колко сме елементарни! Изглежда невероятно такива абсурди да хрумват на мъж, чиято жена е от породата на Сузана 304 304 Според Библията жена, прочута с хубостта и целомъдрието си. — Б.пр. . Да, господине, повтарям — от породата на Сузана , жена, която по-скоро би се оставила да я разсекат на четири, отколкото да погледне мъж в лицето. Като го знаете, защо са тия трагедии? Ако аз имах такава жена, толкова красива, толкова добродетелна, ако имах до себе си девица като нея, щях да я обожавам на колене и за нищо на света нямаше да й причинявам неприятности. Честта ви! Вие притежавате повече чест от… не знам с какво да я сравня. Честта ви е по-чиста от слънцето… Какво ти слънце, слънцето има петна. По-чиста и от самата чистота. И пак се оплаквате… Нищо, аз ще ви излекувам с тая пръчка. Почнете ли да ми приказвате за чест, ряз!… Няма друг начин. Аз мисля, че вършите всичко това, защото сте ми много разглезен. От леля, която се грижи за вас, от красива жена, която също ви глези и не извръща поглед встрани. Самата истина говоря… Майчице, ако аз имах такава жена…

Като стигна до този пасаж от мъмренето, което Сехисмундо произнасяше с най-сериозен тон, Рубин се успокои дотолкова, че бе почти разположен да го слуша с благосклонност и дори с радост. Накрая се усмихна и след малко рече:

— Приятелю Балестер, каня ви тая вечер във Вариедадес. Искате ли?

— Как мога да не искам? Разбира се. Нека хвърлят такива камъни всеки ден по мен, знаменити приятелю. Ще отидем… много ясно, ако Падиля остане тук тая нощ да дежури. А сега, скъпи колега, да приготвим таблетките с живачен йодид . Вие подгответе лакрица и акациева смола. Рецептата е много важна. Отваряйте си очите… Казвам ви, няма по-висша наука от фармацията. Колко по-хубава е от това да изследваш дали е имало, или е нямало еди-колко си дузини богове! Да почваме: внимавайте с драгоценния живачен йодид. Болният, за когото е предназначен, все едно, че е излекуван. Не, не му завиждам. Добре ще си е поживял с хубавите моми и ако сега е закъсал, не е било напразно. Ей! Внимавайте с дозата. Не бъдете толкова припрян. Като нищо ще повредите пациента и слюнката му ще потече чак дотук… Колко прекрасна е фармацията! За мен има две изкуства: фармацията и музиката. И двете лекуват човечеството. Музиката е фармация за душата и… обратното, разбирате какво искам да кажа. Какво сме ние, ако не композитори на тялото? Вие сте един Росини, да речем, а аз — един Бетховен. И в едното, и в другото изкуство всичко е да комбинираш. Там ги наричат ноти — тук им викаме хапчета, субстанции; там са сонати, оратории, квартети… тук са средства за повръщане, за отделяне, за усилване и т.н. Същината е в това да докоснеш с композицията чувствителното място… Как ви се струват тия теории? Нарушим ли хармонията, болният умира.