Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Гледай как тоя глупак Понсе се умилква на Олимпия. Мисля, че сестра ми е единствената жена в света, способна да обича критик. Заслужава си наказанието да се омъжи за него. Не й пожелавам подобна катастрофа само защото ми е сестра.

— Здравата се е измъчил човекът — каза Фортуната, също тъй през смях. — Прави й знаци да слезе… Да, веднага ще слезе. Нахален си. Сигурно иска да й даде една от ония статии, в които разказва сюжета на пиесите, за да ги знаем. Хайде, човече, не се измъчвай, ще си поприказвате друга вечер. Сега не може… Колко досадни са тия ухажори, нали?

След още малко, когато ръцете им бяха пуснали талиите и двете чистеха пръсти с кърпичките си, Аурора отново каза:

— Та това е, всички заминаха днес следобед, и братовчедът Маноло е с тях. Мисля, че отиват в Сан Хуан де Лус.

Фортуната изви лице към балкона, където беше Олимпия. След това погледна приятелката си и рече с много сух тон:

— Отиват в Сан Себастиан и Биариц, а в началото на септември заминават за Париж.

— Момичета — каза доня Каста, слагайки ръце на раменете им. — От коя вода желаете? „Прогресо“ или „Лосоя“?

— Все ми е едно — отвърна Фортуната.

— Вземи „Лосоя“ — подсказа й доня Лупе с чаша в ръка. — И вярвай, каквото и да говори тя, „ Прогресо“ е малко блудкава.

— Зависи от вкуса… Влияние оказва и навикът — аргументира се Каста със самодоволството и увереността на дегустатор на вина. — Понеже израснах с вода от „Понтехос“ , която е същата като тая на „Мерсед“ , именувана днес „Прогресо“ , всяка друга ми мирише на тиня.

Няма да се спирам подробно на всичко, което се каза за водата в Мадрид. Докато двете по-възрастни госпожи бърбореха във вътрешността на къщата, Фортуната и Аурора го правеха на балкона. Към единадесет и половина дочуха гласа на Балестер. Двамата с Макси ги гледаха от отсрещния тротоар.

— Ако слезете — каза Рубин, — ще ви почакам тук.

— Олимпия — извика Балестер. — Току-що гледахме творбата, която се игра за първи път преди две вечери. Колко е лоша! Имате ли сведения за нея?

— Аз? Какво говорите!…

— Понеже поддържате близки отношения с авторитети.

Той произнесе тия думи, когато критикът минаваше покрай него.

— Слушайте, Олимпия, творбата е една ужасия, но някои приятели на автора ще я разхвалят до небесата. Ще ми се да ги видя, за да ги питам защо лъжат по тоя начин публиката.

— Оставете ме на мира… Какъв сте глупак! — отвърна Олимпия и влезе вътре.

— Слизате или не? — запита Макси и жена му каза, че ще слязат, нека ги чака в аптеката.

Аурора и Фортуната се смееха, следейки с очи как Понсе се измъква нагоре по улицата като душа, обсебена от дявола.

Жените се оттеглиха в жилището си, доволни и двете да видят Макси толкова възстановен от мозъчните бъркотии от сутринта, сякаш беше друг човек. Подчинението му на заповедите и разумните и уравновесени отговори бяха благоприятни симптоми. Тая нощ спа спокойно и не се случи нищо, което да излиза от рамките на нормалното. Следващия следобед съпругът и жена му се уговориха да се поразходят привечер. Тя отиде да го вземе от аптеката в уречения час, но не го завари.

— Отиде да се подстриже — каза Балестер, като й предложи стол. — Покрай тия мрачни настроения от последно време бедното момче не си даваше сметка, че е заприличал на чорлавите поети… Изпратих го да се окастри днес следобед. Имайте пред вид следното: човек трябва да му се налага, да се бори със занемаряването му и четивата, да не допуска той да се отдава на мислите си. По-добре е да му причиниш неприятност, отколкото да го оставиш да потъне в меланхолията. Аз винаги му говоря грубо и повярвайте… взех му страха. Тъкмо това е необходимо.

— Бедничкият! — възкликна Фортуната. — Виждате ли накъде го избива? Не съм срещала такова пощуряване.

Сехисмундо, който в момента не бе много зает, остави работата, за да обърне нужното внимание на госпожата на своя приятел и да й бъде приятен, доколкото беше възможно. Бе човек, който не можеше да не бъде галантен, дори дързък с която и да било жена, в чието присъствие се озовеше. Досега с Фортуната си бе позволил някоя и друга шега; тоя път отиде по-далеч. Прокарвайки пръсти като зъби на гребен през непокорната си грива, той я приглади и като изви тяло, се наведе към госпожата и каза лукаво:

— От вчера сте много тъжна… Не, не го отричайте… Нима не виждам какво става? Чета по лицата.

— По моето едва ли сте прочели кой знае какво.