Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Работейки, Балестер сновеше безспир насам-натам и си тананикаше през зъби песнички от популярни испански оперети. Той бе симпатичен човек, не съвсем чистоплътен, с неоформена брада, много дебел нос и немарлива външност, на главата с гъста грива, слабо позната на гребена, а долу — с широки и много износени пантофи, които тътреше по плочките на магазина и лабораторията.

— Но, човече божи, щом не работите… поне продавайте някои неща — каза, като спря пред Рубин. — Ето онази жена там чака от четвърт час… За десет сентимо пластир. В онова чекмедже е. Хайде, размърдайте се.

Рубин отиваше в магазина и продаваше.

— Къде са флаконите с емулсията на Скот?

— Погледнете ги, погледнете ги. До ръцете ви са. Казвам ви, че е необходимо да си щадите главата. Пак четете! Нищо, ще си спомняте за мен. Четем, четем, а гръбначномозъчният апарат да върви по дяволите… Там-тарам, там-тарам…

И продължаваше да си тананика, а другият, — „бух“ — отново се гмуркаше в четивото.

— И никакво четене?… Дайте да видим — каза Балестер, като погледна книгата. — Множество обитаеми светове … Интересно… Тъкмо мислех да се заема с въпроса дали на Юпитер има хора! Не слушате, като ви казвам, че ще свършите зле, приятелю Рубин. Между нас да си остане: какво ви влиза в работата дали има, или няма хора на Марс? Ще ви дадат ли нещо за откритието? Там-тарам, там-тарам. Съгласен съм — добави, като чукаше в хаванчето, — съгласен съм, че има хора на звездите; нещо повече, заявявам, че ги има. Хубаво, и какво? Изводът е, че сигурно положението им е като нашето.

Рубин не отговаряше. По някое време остави книгата, като я пъхна в едно ъгълче на етажерката, където миришеше на карбол — между две стъкленици с тая течност; след това се зае да търка очи и да се протяга, за да активизира анемичното си кръвообращение, занимание, което му отне най-малко пет минути. Откачи шапката си от закачалката и излезе на улицата. Не му предстоеше много път до дома. Влезе с наведена глава и свъсени вежди. Леля му каза, че Фортуната още не се е върнала и ще я чакат да вечерят заедно. Макси зае мястото си на масата; доня Лупе взе шапката му, след това се върна и седна на сламеното канапе; чакаха известно време в мълчание.

— Интересна работа, днес закъснява повече от всеки друг път — забеляза доня Лупе, но като видя върху лицето на племенника си признаци на тревога, побърза да заговори за нещо по-приятно. — През целия ден си мислех за това, което си говорихме снощи! Ако беше друг човек, ако имаше амбиции, много скоро щяхме да забогатеем. Аптекар, който в тия времена не прави пари, има призвание за бедняк. Ти знаеш достатъчно и с малко хитрост, мъничко измама и много реклама, с много реклама, работата е опечена. Вярвай ми, аз ще ти помогна.

— Не е така, лельо, аз също съм мислил за това. Вчера ми хрумна мисълта за диализирано желязо , приложимо за всякакви лекарства… Надявам се да открия някоя нова формула.

— Тия неща, синко, или се правят на едро, или не се правят. Ако ще откриваш нещо, нека бъде панацея; нещо, което да лекува всичко, абсолютно всичко, и което да се продава като течност, хапчета, таблетки, ампули, сиропи, пластир и цигари. Но, човече, няма ли сред всичките тия лекарства, дето ги имате, три или четири, които, като се комбинират както трябва, да стават за всички болни? Глупост е да държиш богатството в ръце и да не го вземеш. Виж доктор Перпиня от улица „Канисарес“. Натрупа сума ти пара с тоя сироп… не си спомням името; беше нещо като лактофакциосо 303 303 Млекосъзаклятнически. — Б.пр. …

— Лакто-фосфат на пречистена вар — каза Макси. — Що се отнася до панацеите , аптекарският морал не ги допуска.

— Какъв глупак! Какво общо има моралът с това? Аз пък казвам: не бива цял живот да си беден… Като тоя хапльо Балестер; онзи ден ми пееше същата песен. На нищо ли не ви е научил опитът? Известно ви е, че бедният Саманиего не остави капитал на семейството си, защото мислеше като вас. Сякаш по негово време в аптеката не се продаваха съвсем ограничен брой препарати. Каста беснееше от това. Тя също иска вие двамата с Балестер да изобретите нещо, да дадете име на къщата и да напълните хубаво касата с пари… Обаче има в аптеката си двама мухльовци…

Докато си бъбреха, доня Лупе поглеждаше часовника в трапезарията, но не изразяваше гласно нетърпението си. Най-сетне камбанката звънна лекичко. Беше Фортуната, която звънеше плахо и предпазливо, когато се връщаше късно, сякаш искаше и камбанката да разисква колкото се може по-малко късното й завръщане в домашното огнище. Папитос изтича да отвори, а доня Лупе отиде в кухнята. Макси се обърна към жена си с тон, който изразяваше задоволството му, че я вижда и кротко се оплака, че не е дошла по-рано. Очите й се бяха зачервили като от плач и не беше трудно да се разбере, че таи голяма мъка. Но Рубин не забелязваше сведената глава и въздишките на жена си тази нощ. От известно време бе изгубил способността да наблюдава; живееше сам за себе си и всичките му мисли и чувства произтичаха от вътрешния му мир. Съжденията му за външния свят бяха почти равни на нула, поради което съществуването му бе изцяло недействително. На доня Лупе обаче нищо не й убягваше и от всичко си вземаше бележка. Говориха на масата за времето, за голямата жега, необичайна за сезона , защото юли още не бе започнал, въпреки че не оставаха много дни; за влаковете, които тръгваха и се връщаха, за множеството народ, който пътуваше за северните провинции. С известна плахост Фортуната се осмели да каже, че мъжът й трябва да остави хапчетата и да отиде в Сан Себастиян на морски бани. Бедното момче отвърна с апатия, че резултатът ще бъде същият и с морски водорасли от кантабрийското крайбрежие , на което жена му енергично възрази: