Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Наистина ли?

— Не е нужно да говорим повече.

— Това, да — каза светицата, — мошеник е, еретик, но що се отнася до дадената дума…

Казаха още няколко шеги и двете свети основателки се оттеглиха, оставяйки еретика на лекаря му. Бяха толкова доволни, че когато влязоха в стаята на Гилермина, тя едва не почна да танцува.

— Нима наистина ще изпрати чека? — попита с недоверие Хасинта.

— Все едно че ти е в ръката… Беше много ловка… Тъй като сме прекалено близки, става досаден. Но на теб не можеше да откаже… Какво щастие! Разполагаме вече с първия етаж! Да живее свети Хосе блажени!… Да живе-е-е-е! Да живее богородицата от Кармен!… Да живе-е-е! Защото на тях се дължи всичко. Рано или късно Маноло щеше да ми даде тия пари. О! Добре го познавам. Ангел е той, свят човек, божия душа!…

Радостта им не трая дълго, чуха часовника на Пуерта дел Сол да бие десет часа и израженията на лицата им изведнъж се промениха.

— Десет е, да видим дали ще дойде — каза Гилермина, по чието лице все още пробягваха отблясъците на радостта. — Обеща, но нейната дума не е задължително да бъде като тая на Маноло.

Все още стояха прави, когато основателката добави:

— Правя това единствено заради теб… да се меся в чужди работи! От онзи ден останах с впечатлението, че в момента не е тя, която ти бърка живота. Би трябвало да бъде съвършена актриса, ако е вярно. Като дойде сега, ще забием сондата по-надълбоко, да видим дали ще изскочи нещо. При всички случаи така ще я вразумя, че да му излезе солено, ако направи опит… Ще повярваш ли, че тая жена не ми изглежда съвсем лоша?

— Възможно е… Но да бяхте видели как ме изгледа оня ден… С ненавист, каквато не можете да си представите…

— Казва, че след това й станало тежко…

— Лъжкиня! — възкликна Хасинта, като сви устни и стисна юмруци.

— В края на краищата ще я изпитаме още веднъж. Както и да е, от проповедта няма да се измъкне. Може скоро да пристигне… разбрахме се от десет до единадесет… време е да си вървиш, не бива да те завари тук.

След кратко мълчание съпругата на Хуан каза решително:

— Няма да си отида.

— Какво говориш, дъще! Полудя ли?

— Няма да си отида. Ще се скрия в спалнята. Искам да чуя какво ще каже…

— Това вече не позволявам. Комедии в моя дом? Не, не се надявай.

— Но колко сте наивна, дребнава и обидчива! Какво лошо има в това? Нищо… Казвам ви, че няма да си отида.

— Значи, оставаш… А! Не, не може. Върви си, дете мое, не ме поставяй в такова неудобно положение. Не обичам тия неща.

— Нека да остана… за бога! Какво ви засяга вас?… Ще вляза в спалнята и ще стоя кротко като на литургия.

— Дъще, тия неща не са добри и за театрите… Та да изскочиш после и… „всичко чух!“

— Няма да си отворя устата. Само ще слушам… Хайде, стига превземки, оставете ме на мира.

— Казвах си аз, че може да измислиш някоя глупост. Своеволна си. По такъв начин ми се отплащаш за това, което правя за теб.

— Но какво лошо има? Ама че сте упорита. Като казвам, че няма да си отида, значи няма.

Разнесе се звънът на камбанката.

— Обзалагам се, че е тя… Усещам го — каза Гилермина, надничайки през вратата.

Хасинта сметна, че е неблагоразумно да спорят повече и без да каже нито дума, се пъхна в спалнята, като затвори внимателно остъклената врата. Гилермина, която не искаше да се примири, понечи да излезе с намерението да приеме Фортуната в другата стая, но по фатално стечение на обстоятелства племенницата й Патросинио, като видя да влиза непознатата, я взе за една от многобройните просителки, които идваха тук, и я отведе, както се казва, право на вълка в устата. Светицата се посмути и не знаеше как да се измъкне от затруднението.

— А, вие ли сте? Не ви очаквах… Влезте и седнете!

Фортуната, облечена много скромно, влезе, както би влязла гладачката, за да връчи бельото. Пристъпваше плахо, спирайки на всяка дума от поздрава, и се наложи Гилермина да я подкани два или три пъти да седне. Скромният й вид и боязливостта, които бяха най-явният признак за чувството й за малоценност, я превръщаха сега в образец на жена от народа, която по някаква случайност си има вземане-даване с хората от висшата класа. Потискаше я много страхът, че не умее да се изразява в съзвучие с речта на изповедничката, тъй като в напрегнати моменти грубостта й на жена от народа се възвръщаше и от ума й излитаха малкото изискани думи и жестове, които бе научила през краткия си и случаен живот на господарка.

Но най-странното бе, че Гилермина, която обикновено се владееше отлично, сега също бе смутена и не знаеше как да започне. Криенето на приятелката й я изпълваше със срам, защото за възпитаните хора това бе лъжа, измама, срамно мошеничество. Първото, което хрумна на светицата, беше да доразвие и разшири онова, което каза в дома на Севериана.