Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната остана поразена от тази грубост и още повече от тона му. Сутрин Максимилано обикновено биваше мрачен и раздразнителен, но никога не бе стигал до днешното състояние. Изправи се пред огледалото, за да си върже връзката, и продължи:

— Изглежда, че всичко е нарочно, за да се дразня, за да беснея. И не си само ти… Леля също. Явно сте решили да ми вземете здравето.

Фортуната видя в огледалото бледото и сгърчено лице на Макси; бе толкова изнервен, че главата му се тресеше, сякаш искаше да се отдели от тялото. Извини му се, доколкото можа, ала вместо да се успокои, той продължи да се оплаква, че нарочно го измъчват, че са си наумили да го довършат. Съпругата мълчеше, подозирайки, че умът му не е в ред и ще стане по-лошо, ако му противоречи. От този ден нататък всяка сутрин Макси изпадаше в същата възбуда и твърдеше упорито, че всички в семейството са се наговорили да го измъчват. Понякога повод за всичко това бе някое скъсано копче, сбутана нейде дреха, разбридан илик или нещо подобно. Друг път казваше, че му поднасят развален шоколад, за да пукне… Искат да го отровят! Или пък, че държат прозорците и вратите отворени, за да става течение, за да умре. Състоянието му непрекъснато се влошаваше и доня Лупе съзираше в тия мании, които й вгорчаваха живота, предзнаменование за някакво нещастие. Макси стигна дотам, че почна да се изразява с напълно несвойствена за миролюбивия му характер невъздържаност и когато не оспорваха думите му, хвърляше собственоръчно дърва в кладата на гнева си, като си отговаряше сам; накрая излизаше, ръмжейки, трясваше с всичка сила вратата и слизаше по стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.

Нощем вълкът се превръщаше в агнец. Вероятно изразходваше сутрешната си нервна възбуда в движения и работа през деня и посрещаше нощта тих и кротък, като човек, изнурен от тежък физически труд. Фортуната свикна с тия резки промени и никоя чудатост на мъжа й не можеше да я изненада. Сутрин най-добре беше да не му обръща внимание и да се преструва, че е готова да изпълни всяко негово желание; нощем се налагаше да му говори ласкаво и да го глези по малко, иначе щеше да бъде жестоко.

Неведнъж в миговете на нежност със скъпата половинка Максимилиано бе изразявал тъга, тъй присъща за браковете без деца. Това никак не харесваше на Фортуната, но нямаше как да избегне темата. Една нощ обаче тя самата я подзе с ентусиазъм, тъй като през деня и бе хрумнала чудесна идея.

— Слушай — рече му тя, — щом бог не желае да ни дари с дете, сигурно знае защо го прави. Но можем да си осиновим, ще потърсим някое сираче и ще го доведем у дома. Ще бъда щастлива, а и то ще ни развлича. Защо и аз, макар и бедна, да не направя същото, което правят богатите госпожи без деца? Брак без деца е жива скука.

Идеята се понрави на Максимилиано, но доня Лупе не остана във възторг от нея, въпреки че не се противопостави открито. Малките мърсят къщата, преобръщат всичко наопаки и причиняват страшни главоболия с болестите и лудориите си. Макар че тия мисли бяха изложени с много такт, Фортуната се натъжи, защото след като предишната вечер си беше втълпила мисълта да осиновят някое сираче, й беше трудно да се откаже от станалото близко на сърцето й намерение. Мания за подражателство!

Два дни след сблъсъка с Хасинта доня Лупе отново предложи на племенницата си да посетят Маурисия. Кой знае какво щеше да каже доня Гилермина, ако не отидеха! Фортуната измисли някакъв предлог да откаже и доня Лупе отиде сама. Бе празникът на свети Исидро и разпродажби в заложната къща нямаше. Към десет часа се върна много възбудена, влезе в стаята, където племенницата й шиеше, и каза:

— Дъще, помоли се за бедната Маурисия.

— Умряла е! — възкликна Фортуната, разтърсена отдън душа.

— Да, в девет и половина. Сякаш чакаше да се появя, за да си отиде… Горкичката! Ужасена съм. Ако знаех, нямаше да отида. Тия сцени не са за мен. Когато пристигнах, още беше в съзнание. Толкова искаше да те види! Каза, че те обича повече от всеки друг и щом отиде на небето, ще помоли бог да те направи щастлива. Искрено казано, щом я чух да говори така, разбрах, че ще свърши, а Севериана ми рече, че предишната нощ на два-три пъти им се сторило, че изстива в ръцете им. Бедната, болките бяха толкова силни, че дъхът й секваше… Забелязах също, че гласът й излиза като от огромна делва и идва сякаш нейде отдалеч… Лицето й гореше, а очите й бяха хлътнали и блестяха. Гилермина бе седнала до възглавието й и непрекъснато я прегръщаше и целуваше, като й повтаряше да мисли за господ, който е страдал тъй много, за да ни спаси. Да видиш само как изведнъж изгуби човешки вид, дъще! Стана морава, започна да удря с ръце и да бълва едни думи… Беше ужасно. Тъкмо тогава пристигна отец Нонес, когото Гилермина бе пратила да извикат, за да й помогне, но всичко бе напразно. Клетата болна нито можеше да чуе какво й говорят, нито бе в състояние да възприема религиозни наставления. На светицата тогава й хрумна щастлива мисъл. Даде й да изпие чаша херес, пълна догоре. Маурисия стискаше зъби, но накрая, изглежда, подуши миризмицата, защото зина и я изпи на един дъх. Как се облизваше, горката! Успокои се и туп! — главата й падна на възглавницата. Тогава Гилермина й пъхна един кръст в ръцете и взе да я пита дали вярва в бога, готова ли е да се предостави на милостта му и на милостта на Светата дева, на тия и тия светци, а тя отвръщаше, с „да“, като кимаше с глава… Отец Нонес бе коленичил и се молеше, та се късаше. Запалиха една свещ и мога да те уверя, че миризмата на восъка, молитвите и цялата тая гледка ми преобърнаха стомаха и ми опънаха нервите като струни на китара. Не исках да гледам, ала любопитството… там е работата… ме караше да гледам. Очите на Маурисия хлътнаха толкова дълбоко, сякаш се залепиха на тила й, а носът и, нейният тъй красив нос, се изостри като нож. Повишавайки глас, Гилермина я съветваше да отдаде душата си на кръста, казваше й, че бог ще й прости, че тя й завижда, задето отива направо в рая и още много други неща, които можеха да разплачат всекиго. Главата на Маурисия клюмаше, клюмаше… След това раздвижи устни и изкара върха на езика си, сякаш искаше още веднъж да се оближе… Чухме глас, който сякаш идваше от някоя бъчва в мазето. На мен ми се стори, че каза още, още… Другите, които бяха там, твърдяха, че е рекла вече . Все едно, че е искала да каже: „Вече виждам рая и ангелите.“ Глупости, каза само още … сиреч, още херес . Гилермина и Севериана приближиха до лицето й едно огледало и го подържаха известно време… След това всички заговориха на висок глас. Маурисия беше вече на онзи свят; беше станала виолетовосиня. За десет минути така се промени, че нямаше да я познаеш. Но Гилермина… Каква жена! — продължи вдовицата на Хауреги, след една тъжна пауза, в която се видя бялото на очите й. — Ще повярваш ли, че я преоблече собственоръчно? И за родна дъщеря не би направила повече. Тя е изми, тя е облече, тя й сложи одеждата… и бе тъй спокойна! Щеше ми се и аз да помогна, но, чистосърдечно казано, не ставам за тия неща. Струваше ми се естествено да предложа услугите си. Много добре знаех, че светицата нямаше да отстъпи никому първенството в това дело, което й е станало като занаят. Но предложих услугите си, предложих ги. Човек трябва да е навред и да се показва в добра светлина. Вярвай ми, че и малкото, което сторих, има стойност, защото и най-малкото в тия неща за мен е истинска жертва, докато за госпожата не е, защото е свикнала да се върти край болни и покойници, също като сестрите от ордена на милосърдието. Трябваше да я видиш. Все същото румено лице, все същата лека и енергична походка. Когато свърши, си поговорихме в стаичката за Маурисия, за многото мизерия в Мадрид и за това, че благодарение на добрите души „като вас“, тъй рече, се поправят много злини. „А племенницата ви защо не дойде? — запита. — Завчера ми обеща чифт панталони на мъжа си.“