Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната изпитваше голяма симпатия към Аурора и съвсем малка към майка й и към Олимпия. Боеше се да не би да я вземат на подбив, загдето няма образование, и да се отнесат високомерно заради миналото й. Признаваше значителното им превъзходство в обноски и уместна употреба на изтънчени думи и понякога не разбираше какво си говорят, а само кимаше с глава в знак на съгласие. Макар и да не мислеше като тях, винаги приемаше мнението им, тъй като не смееше да изрази своето на глас. Поради душевното си състояние тоя следобед съпругата на Рубин бе по-стеснителна от всякога и й се щеше те да си отидат час по-скоро. Но за беда доня Каста никога не бе изпадала в такава словоохотливост. Искрено съжаляваше, че доня Лупе не е в къщи, за да й съобщи важната вест. Аурора била на път да оглави един магазин за бельо, аранжиран в стила на най-добрите магазини на Лондон и Париж. Какво ще кажете?

Жената на Макси се мъчеше да прикрие досадата си от всичко това, като отвръщаше на преувеличенията на доня Каста с възклицания на учудване и съгласие.

— Моята дъщеря — добави вдовицата на Саманиего — ще ръководи отдела за trousseaux 302 302 Сватбени артикули (фр.) — Б.пр. , пелени за кръщавка и други елегантни стоки, ще получава заплата и ще участвува в печалбите. Собственик на този голям магазин, който толкова ще привлече вниманието, е Пепе Саманиего, финансиран от моя братовчед дон Мануел Морено-Исла, най-добрия и щедър човек на света и с капитал… какъв капитал! И да видите, ерген е и си прекарва живота в Лондон, скучаейки… А аз казвам, че би могъл да ощастливи някое от многобройните момичета в рода… Всеки път, като ме навести, му държа речи, както той се изразява, а той се смее, смее…

„Но какво ме интересуват мен тия неща!“ — мислеше си Фортуната, която не можеше повече да играе ролята си, нито знаеше откъде и как да вади едносричните думи и усмивките.

Най-сетне милосърдният бог пожела трите Саманиего да си тръгнат, но не минаха и десет минути и ето че се появи дон Еваристо, придружен от слугата си, който го бе уловил подръка, и Фортуната го отведе във всекидневната, където старецът се отпусна тежко в едно от креслата.

— Доня Лупе?…

— Няма никой — отвърна тя, което означаваше: сама съм и можете да говорите спокойно.

— Аха, сама… Как си? Казаха ми, че си била… че сте била нещо болна…

Като му обясни, че няма нищо сериозно, палавницата приседна до него с намерението да му довери истинската си болка, която бе от духовно естество и с най-тежки признаци. Възнамеряваше да запита своя мъдър приятел и учител защо съвсем краткият им разговор с Хасинта бе предизвикал целия този безпорядък. Какво общо имаше тази жена с поведението и чувствата й? Проницателният познавач на света и човешката душа щеше да й каже нещо съществено по въпроса, защото тя напразно си блъскаше ума да разбере по какъв начин красавицата бе успяла да смути духа й. Ако бе ангел, защо я правеше лоша? Защо за нея бе също като дявола, изкушаващ бедните създания да вършат злини? Значи, не беше ангел. Искаше да го попита и за един друг неясен въпрос, а той бе, че изпитваше силно желание да прилича на тая жена и да бъде ако не по-добра, то поне равна на нея. Значи Хасинта не беше и дявол.

Но бе трудно да се изрази тъй, че приятелят и да я разбере, защото, както вече знаем, никак не я биваше да намира думите, с които обикновено се говори за сложните и духовни проблеми.

Най-лошото в случая бе, че преди да почне допитването, в стаята влезе доня Лупе и като видя господин Фейхо, му предложи шоколад. Светският мъж не се остави да го канят повторно и вдовицата на Хауреги му сервира собственоръчно. Докато пиеше шоколада, стана дума за посещенията на лелята и племенницата в дома на улица „Мира ел Рио“.

— Аз — заяви доня Лупе — си признавам, че нямам нито смелост, нито стомах, за да практикувам до такава степен милосърдието. Възхищавам се от приятелката Гилермина, ала не мога да й подражавам.

Фейхо изрече няколко мъдри мисли, свързани с темата филантропия, след което се сбогува, като стисна крепко ръцете на двете дами.

Същата вечер нещо в поведението на мъжа й накара Фортуната да застане нащрек. Докато вечеряха, не бе проронил нито дума, лицето му пламтеше, бе много неспокоен и току въздишаше дълбоко. Като отидоха да си легнат, лицето му бе станало бледо като восък.

— Мигрена ли имаш? — запита го жена му, като го видя как рухна на стола и хвана с ръце главата си.