Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Макси отвърна, че не усеща никакви болки, ужасен е от това, че черепът му е празен, също като дом, напуснат от наемателите .

— Преди малко — рече той с горчивина — така загубих паметта си, че… не си спомнях името ти. Докато изкачвах стълбите, ме обзе такава ярост, че почнах да крещя: „Но как се казва, как се казва?“ Спомних си, като влязох в къщи. Днес приготвях лекарството на един пациент, който страда от очна болест, и вместо атропинов сулфат сложих езеринсалицилат , който е противопоказен. Ако Балестер не беше забелязал… какъв ужас!, щях да го ослепя. Не мога да работя. Главата ми се е размътила. Представи си, на моменти…

Говореше, загледай втренчено в нея и Фортуната не можеше да прикрие ужаса, който й вдъхваше погледът му.

— Представи си, на моменти се чувствувам толкова глупав, ама толкова глупав, че усещам главата си като камък. Една мисъл не изскача от нея, дори и с чук да удряш. А друг път сякаш се превръщам в човека с най-много мозък в света, да знаеш само какви неща ми идват наум! Толкова възвишени, че не мога да ги изразя; езикът ми трепери, хапя го и плюя кръв… После идвам на себе си, като че ли съм имал припадък.

— Легни да си починеш — каза жена му, обзета от съчувствие и страх. — Прекалено много размишляваш, на това се дължи.

Максимилиано започна да сваля дрехите си, като спираше често.

— Щом си раздвижа ръката — заговори с ужас, — сърцебиенето ми се усилва до такава степен, че не мога да дишам. Балестер казва, че е на нервна почва — хиперкинеза ла сърцето, предизвикана от лошо храносмилане… газове… Но аз твърдя, че не е, не е, това е нещо по-тежко. Аортата е… Страдам от аневризъм и някой хубав ден, пуф!… ще се пръсне…

— Въобразяваш си… Ако не четеше медицински книги, нямаше да ти минават през главата такива глупости — забеляза тя, докато му изуваше панталоните.

Той остана по долни гащи, изпънал крака в очакване да му свали и обувките.

— Бог ще те възнагради, мило дете. Помогни ми, клетият ти мъж наистина се нуждае от това. Сили нямам.

Фортуната го вдигна с лекота на ръце и го положи в леглото. Не й струваше никакво усилие. И двамата се разсмяха, но след това Максимилиано въздъхна с неизразима тъга:

— Колко си силна!… А аз съм толкова слаб! И на това му викат силен пол! Минал съм покрай него!

— Заспивай и не мисли за глупости — каза му тя и в пристъп на състрадание сметна за уместно и хуманно да го погали няколко пъти.

— Ако не беше ти — рече Макси с тон на разглезено дете, — щеше да ми бъде все едно дали съм жив или не… Само любовта осмисля живота. Само тя е истинска и реална, всичко останало е въображаемо.

Фортуната легна до него и му приказва, докато той заспа. Клетото момче! Тя смяташе, че съжалението към него е угаснало в душата й, а всъщност то се бе скрило под неприязнените й чувства, които му пречеха да се прояви. Съчувствието накара да покълне в нея желание за възвишена добродетел, каквото понякога разцъфва под въздействието на съперничеството. Съперничеството и манията да подражава породиха у нея мисълта, че ако мъжът й се разболееше зле, много зле, ревностните й грижи за него щяха да я направят чудото на света. Ала за да бъде пълен триумфът й, задължително бе Макси да бъде сполетян от някоя от тия отвратителни, гнусни и зловонни болести, които пропъждат и най-близките на болния. Тогава щеше да докаже, че е ангел като всяка друга, че има дух, търпение, храброст и стомах за всичко. „И тогава оная ще разбере дали сме съвършени, или не сме съвършени и че всяка си има стойност… Лошото е, че няма да го види, тъй като едва ли ще мине насам.“

Мислите й бяха прекъснати от силните стонове на Максимилиано. Това вече й бе познато и тя знаеше лека — трябваше да го обърне внимателно на другата страна…

— Какъв сън! — промърмори в просъница Макси. — Сънувах, че си отиваш… Хванал съм те за крака, а ти се дърпаш, аз дърпам още по-силно и докато дърпам, сърцето ми се пръсва и цялата стая потъва в кръв, цялата, чак до тавана…

Приспа го като дете, после заспа и тя. Стана рано, тъй като я чакаше работа. След девет часа, когато се върна в спалнята, за да види дали мъжът й не се нуждае от нещо, го завари да се облича, а настроението му бе съвсем различно от снощното. Не само че слабостта му го бе напуснала, но бе и неспокоен, подвижен и сякаш бе глътнал някое силно възбудително хапче. Щом жена му влезе, той се запъти към нея, като закопчаваше яката на ризата си, и каза остро:

— Слушай, чаках те, за да ти съобщя, че посещението на господин Фейхо не ми се нравят. Щях да ти го кажа още снощи, но забравих… Вече знаеш… Известно ми е, че вчера следобед е идвал пак и сте му поднесли шоколад с бисквити. Чух го от брат си Хуан. Минавал по улицата, когато той излизал, и поговорил с него.