Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Отведе я в жилището на доня Фуенсанта и влязоха в една доста разхвърляна стаичка, в която имаше повече сандъци, отколкото столове, и два скрина, Гилермина затвори вратата и като покани Фортуната да седне на стола, сама седна на близката ракла.

Фортуната не знаеше какво да каже, нито пък как да се държи и накъде да гледа; присъствието на уважаваната дама и предчувствието, че й предстои сериозен разговор я плашеше и вцепеняваше. Понеже бе човек, който не обича да си губи времето, Гилермина веднага пристъпи към въпроса:

— Имам една приятелка, която обичам много. Толкова я обичам, че бих дала живота си за нея; и тази приятелка има съпруг, който… С една дума, моята приятелка ужасно страда заради някои… глупости на своя съпруг, който също е превъзходен човек, да се разберем, и аз го обичам много, наистина много… Но в края на краищата мъжете…

Госпожа Рубин гледаше мебелите, които изпълваха стаята. Явно се чудеше под кой от тях да се скрие.

— Да минем към същността — продължи другата, издавайки кастанетен звук с устни. — Обичам да се изразявам ясно при всички случаи, комедиите не ми се нравят. Обещах да говоря с вас. Най-напред исках да прибягна до помощта на госпожа Хауреги, но после реших, че е по-добре да ви помоля настойчиво, като призова съвестта ви, защото ми се струва, че ако почукам на тази врата, някой отвътре ще откликне. Не вярвам, че съществуват лоши хора, в истинския смисъл на думата лоши. Толкова пъти съм се лъгала! Неведнъж ми се е случвало да видя хора, известни с покварата си, да се покажат добри и благочестиви с някое християнско дело, затова не се учудвам, като видя доброто да изскача оттам, откъдето най-малко го очакваш. Известно е на всички, че и вие си имате своите грехове. Нужно ли е да добавяме нещо?

— Така е! — измърмори Фортуната, без да разбира истинския смисъл на думите й.

— Нямах честта да ви познавам… Признавам си, останах поразена, когато вчера моята приятелка ми каза коя сте. Дори не подозирах… Същинска комедия! Да се срещнат тук, в едно милосърдно дело, две толкова… Не ми се сърдете, ако кажа, че сте съвсем различни с миналото и поведението си… Не желая да подценявам когото и да било. Тъкмо обратното, струва ми се, не зная защо… Това е по-скоро предчувствие, прозрение, усет на сърцето… Струва ми се, че ако ви раздрусат добре, така както от други падат жълтици, когато ги брулиш, ако ви раздрусат добре, казвам, от вас ще се отрони някое цвете.

Фортуната кимна в знак на съгласие и усети, че примката около шията й почва да се отпуска.

— Тъкмо затова призовавам съвестта ви и ви моля да сложите ръка на сърцето си и да кажете дали понастоящем поддържате някакви отношения със съпруга на моята приятелка… Защото тая мисъл не й излиза от главата. Значи, кажете ми дали…

— Аз! — възкликна Фортуната, почти забравила страха си, изтикан назад от напиращата да излезе истина — Аз, сега? Сънувате ли? Не съм го виждала от един век!…

— Истината ли говорите? — запита светицата, като присви очи. Този неин поглед изтръгваше винаги истината като с клещи и действително грешницата усещаше, че той прониква до глъбините на душата й, като руши всичко по пътя си.

— Не вярвате? Съмнявате се? — добави тя, като забрави добрите обноски и за малко не направи кръст с пръсти и не ги целуна с думите кълна се .

Желанието да й повярват блестеше тъй силно в очите й, че нямаше как Гилермина да не съзре надничащата съвест. Но тя скри чувствата си и продължи да се държи все тъй студено и да изчаква. Загубила търпение, другата се палеше и не знаеше какво още да каже, за да я убеди.

— Значи искате да се закълна? Недейте така, не бива да се съмнявате! Нито съм го виждала, нито зная нещо за него…

— Не казвайте нито дума повече — заяви Гилермина с известна тържественост. — Достатъчно е. Вярвам ви. Ако бяхте потвърдили опасенията на бедната ми приятелка, щях да ви помоля да направите всичко възможно, за да възвърнете спокойствието й. Но щом няма нищо, засега ще си спестя молбата; позволявам си само да го направя условно, как ви се струва?, с оглед на бъдещето, в случай че това, което днес не е станало, стане утре или вдругиден.

Госпожа Рубин гледаше в земята. Бе подпряла брадичката си с юмрук, в който стискаше носната си кърпа.

— Сега обаче — добави святата жена — ми идва наум още едно въпросче… Имайте търпение, разбирам мъката ви. Та ето какво, ако между вас и съпруга на моята приятелка няма абсолютно нищо, ако всичко е минало, защо все още имате зъб на човек, който не ви причинява никакво зло? Защо завчера, ей там, в тоя коридор, сте се отнесли към нея тъй невъздържано и сте й казали… знам ли какво? Чистосърдечно, дъще, това ни се стори странно, защото вие сте омъжена жена и живеете в мир с мъжа си или поне така изглежда. Ако ония дяволщини са приключили, защо бе нужно да обиждате с думи и дори с дела Хасинта, когато би трябвало да й поискате прошка?