Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Това беше… — измънка Фортуната, а кърпичката в ръката й бе станала на топка. — Това беше… стана така, че…

Не можа да продължи. От очите й бликнаха сълзи и възелът около шията й отново се затегна по ужасен начин. Никога и при никакви обстоятелства не бе изпадала в такова трудно положение. Жената, наричана фамилиарно и с нежност от хората църковна мишка , й вдъхваше по-голям респект и от изповедник, от епископ, даже и от папата. Мишката присви още повече очи и в добротата си пожела да даде път на изповедта.

— Работата е там, че вие, ясно виждам това, таите озлобление, може би и претенции, а това е голям грях; истината е, че не сте излекувана от болестта на душата; работата е там, че макар сега да не се срещате с онзи субект, склонна сте да го видите отново. Нещата трябва да бъдат ясни.

Фортуната не отговори.

— Познах ли? Сложих ли пръст в най-чувствителното място на раната? Откровеност, мила госпожо, всичко ще си остане между нас. Позволявам си тези волности, защото зная, че няма да ми се разсърдите. Отлично знам, че злоупотребявам и ставам непоносима и досадна, но трябва да ме изтърпите още малко, друг изход няма. Хайде да видим сега.

Фортуната пак не отговори. Най-сетне, като раздипляше кърпичката си и говореше на пресекулки, направи опит да се измъкне.

— Онзи ден… когато й казах на госпожата… онова… след това ми стана мъчно.

— А защо не й поискахте прошка?

— Казвам, че много ми дотежа.

— Разбираме… Естествено е… Но искам да ми отговорите ясно — защо не й се извинихте?

— Защото си тръгнах към къщи.

— Добре. Ако сега я видите?

Пълно мълчание. Гилермина изгуби търпение да чака повече отговора и като повиши глас, произнесе следното:

— Нима не знаете, че тази госпожа е законна жена… законна жена на онзи господин? Не ви ли е известно, че бог ги събра и техният съюз е свещен? Не знаете ли, че е грях, ужасен грях да пожелаеш чужд мъж и че оскърбената съпруга има право да ви направи на пух и прах, че вие с две прелюбодеяние ни повече, ни по-малко, на съвестта си я обиждате само с поглед? Да се разберем, въобразила сте си, че сме сред диваци и всеки може да прави каквото му скимне, че няма закон, религия, нищо? Трябва да си ги избием от главата тия мисли, да, бога ми… Не се чудете, че се поразсърдих, и прощавайте.

Върху главата на Фортуната сякаш бяха изсипали кош камъни. Всяка дума на Гилермина бе като удар. Сега тя стискаше двата края на кърпичката и я усукваше като въже. Не се знае дали думите, които изрече, бяха обмислени, или се дължаха на лекомислена искреност.

— Истина е, че съм много лоша. Представа си нямате колко съм лоша.

— Да, да, виждам, че не сме съвършени — забеляза светицата, като изопна тяло назад, сякаш искаше да я огледа отдалече. — Има ли разкаяние, бог прощава. Но както личи, вие се отнасяте с наглост към нещата, свързани с морала! Не ви завиждам за това. Омъжена сте — щом съвестта не ви гризе от едната страна, нима не ви изгаря от другата?

— Омъжих се, без да зная какво върша.

— Ей че ангелче! Без да зная какво върша! Значи да се омъжиш е нещо тъй незначително и машинално, както да изпиеш глътка вода? Може ли някой да се омъжи, без да знае какво върши? Дъще моя, запазете това обяснение, когато говорите с глупачки, пред мен не минава.

— Омъжиха ме — добави Фортуната и отново почна да свива кърпичката си на топка, — омъжиха ме и не знам как стана. Помислих, че ми подхожда и ще мога да го обичам.

— Ах, колко мило! Колко сладка е хубавицата! — възкликна духовито и с любезна ирония основателката. — Тези… препълнените с грехове са много интересни, щом почнат да се правят на невинни. Помислила, че може да го обича! А сторихте ли нещо, за да го обикнете? Искала сте, нека говорим ясно, да се омъжите, за да имате мъж и независимост и да можете да хойкате свободно. Искате ли още по-ясно? Желанието ви е било да сте с развързани ръце, за да упражнявате легално пиратството. Жалко за човека, който се е свързал с вас! Наистина късмет от лотарията. Кажете, накрая не изскочи ли отнякъде нежността, която очаквахте?

— Не, госпожо — отвърна Фортуната и избухна в плач. — Но ако ми говорите по този начин, няма да мога Да продължа и ще си отида.

Светицата се плъзна по раклата, която й служеше за стол, за да бъде по-близо до другата.

— Хайде, не плачете — благо каза тя и сложи ръка на рамото й. — Не се обиждайте от това, което ви надумах. Препоръчах ви да се отнесете към мен с търпение. Или ме приемате, или ме оставяте. Почна ли да вадя грехове, няма кой да ме удържи… Ясно е, че ви боли, но после идва облекчението. Досега не ми казахте нищо, за да ви олекне.