Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

На другия ден, когато отидоха в катедралата, доста закъснели, Хасинта знаеше вече известен брой нежни изрази на интимно любовно доверие, които дотогава не беше произнасяла никога освен в дискретното непостоянство на мисълта си, която се страхуваше да се саморазкрие. Не се срамуваше да каже на другия, че го боготвори, точно тъй, ясничко… нещата с истинските им имена… нито пък да го пита час по час дали е вярно, че и той е станал идолопоклонник и че ще бъде такъв до края на живота си.

И на това въпросче, задавано често като мигането, оня, който беше наред да отговаря, отвръщаше: „Дя“, придавайки на тази сричка едно оттенъче на детско произношение. Хуанито я беше научил на „дя“-то същата нощ, както и да казва също така глезено: „Обицас ли ме?“ и други глупости и сладникави детинщини, казвани по най-сериозния начин. В самата катедрала, когато клисарят, който им показваше някой параклис или запазена ценност, отместеше погледа си от тях, съпрузите използуваха момента, за да се целунат бързо и крадешком пред светостта на осветените олтари или зад лежащата статуя на някоя гробница. Хуанито си оставаше един палавник, един лакомник и един нахалник. Тия светотатства плашеха Хасинта, ала тя ги позволяваше и търпеше, насочвайки мисълта си към бога и надявайки се, че той, като ги види у мъжа й, ще извърне глава със снизходителност, присъща на онзи, който е извор на всяка любов.

Всичко за тях беше повод за удоволствия. Съзерцаването на някое чудо на изкуството ги въодушевяваше и те се смееха от чисто вдъхновение, както и от всяка неприятност, разбира се. Ако яденето беше лошо — смях; ако клисарят на манастира „Лас Уелгас“ 96 96 Манастир в околностите на град Бургос. — Б.пр. им разправяше хиляда лъжи, като казваше, че сеньора игуменката си слагала мирта и управлявала свещениците — смях. И освен това всичко, което казваше Хасинта, макар и да бе най-сериозното нещо на света, извънредно много забавляваше Хуанито. За всяка глупост, която той кажеше, жена му се разкискваше. Грубостите в народен и андалуски стил, които Санта Крус казваше понякога, я развличаха повече от всичко и тя ги повтаряше, опитвайки се да ги запамети. Когато не са много просташки, тези начини на изразяване развличат като карикатури на езика, каквито са в същност.

Времето минава неусетно за тия, които са в екстаз, и за влюбените. Нито Хасинта, нито съпругът й преценяваха добре хода на отлитащите часове. Тя трябваше да се замисли малко, за да уточни дали еди-кой си ден беше третият или четвъртият от тъй блаженото съществуване. Ала макар да не знае да преценява добре последователността на дните, любовта се стреми да господствува във времето, както във всичко, и когато се почувствува победител в настоящето, копнее да стане владетел на миналото, като изследва събитията, за да види дали са благоприятни за нея, тъй като не може да ги премахне и да ги превърне в измислица. Силна със самочувствието си от настоящия триумф, Хасинта не можеше да се утеши с мисълта, че не е овладяла и миналото на своя съпруг, като по този начин стане господарка на всичко, което той беше чувствувал и мислил, преди да се ожени. Тъй като за предполаганите минали действия тя имаше само бегли сведения, у нея се разбуди любопитство, което я безпокоеше. С взаимните нежности растеше и доверието, което се ражда невинно и полека-лека придобива свободата да изследва и дързостта да разкрива. Санта Крус не можеше да се терзае от такова любопитство, защото Хасинта беше самата непорочност. Тя дори не бе имала и поклонник от тези, които само гледат и правят измъчени физиономии. И наистина тя имаше преголям простор за упражняване на своя критичен дух. Към действие! Не бива да има тайни между съпрузите! Това е първият закон, който любопитството провъзгласява, преди да се заеме да служи като инквизитор.

Макар Хасинта да зададе първия въпрос, наричайки съпруга си, както той я беше научил, мило дете , Хуанито се отегчи. Вървяха по тополовите алеи в Бургос, прави и безкрайни като кошмар. Отговорът бе нежен, ала уклончив. Това, което момиченцето жадуваше да узнае, беше безсмислица, глупост!… Момчешки работи. Възпитанието на мъжа в наши дни не може да бъде пълно, ако той не общува с всякакъв тип хора, ако не хвърли един поглед на всички възможни положения в живота, ако не изпита всички страсти. Чисто учение и естествено възпитание… Не ставаше дума за любов, защото, колкото до любовта, можеше да си го каже, той не беше я изпитвал никога, докато му стори милост тази, която беше вече негова съпруга.