Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

По-добър обаче беше планът, който бе хрумнал на госпожата. Бяха наели къща в Пленсия 93 93 Курортно селище на брега на Бискайския залив. — Б.пр. , за да прекарат летния сезон, като определиха датата за тръгване на осми или десети юли. Ала Барбарита с известна сигурност в големия си талант, който начаса взема и изпълнява спасителните решения, се изпъчи пред Хуанито и ни в клин, ни в ръкав му каза:

— Още сутринта заминаваме за Пленсия.

И като го казваше, тя хубаво се вгледа във физиономията, която той направи. Първото, което изрази Дофина, бе радост. След това се замисли.

— Ама ми дайте два-три дни. Трябва да уредя някои работи…

— Какви работи имаш пък ти, сине? Празни приказки. А в случай че имаш някоя, повярвай ми, по-добре е да я оставиш, както си е.

Речено-сторено. Родители и син тръгнаха на север на Петровден. Барбарита беше много доволна, смятайки се вече за победителка, и си казваше по пътя: „Сега ще вържа моя хлапак, та да не ми се измъква повече.“ Настаниха се в лятната си резиденция, която беше като палат, и няма думи, с които да се опише колко доволни и колко свежи бяха всички. Дофина, който замина неразположен, не след дълго се възстанови, като възвърна хубавия си тен, веселата си реч и свежестта на плътта си. Майката чакаше удобен случай и щом той се яви, тя, като човек умен и познаващ навиците на птицата, която трябва да се улови, съумя да предприеме онова начинание с „връзването“. Не ще и дума, бог й помагаше, защото хлапакът не изглеждаше много склонен да се съпротивява.

— Ами да — каза тя след един остроумно изработен разговор. — Трябва да се ожениш. Вече имам търсената за теб жена. Ти си едно детенце и трябва всичко да ти се дава наготово. Какво ще стане с теб в деня, когато вече няма да ме има. Затуй искам да те оставя в добри ръце… Не се смей, недей; това е истината, аз трябва да се грижа за всичко — от това да зашия падналото ти копче до това да ти избера жена, която да ти бъде другарка за цял живот, оная, която ще те гледа, когато аз умра. На теб минава ли ти през ума, че аз мога да ти предложа нещо, което да не ти изнася?… Не. Тогава мълчи и остави бъдещето си в моите ръце. Не зная, но ние, майките, имаме някакъв инстинкт, ех, някои от нас, искам да кажа. В известни случаи не се заблуждаваме — непогрешими сме като папата…

Съпругата, която Барбарита предлагаше на сина си, беше Хасинта, неговата братовчедка, третата от дъщерите на Гумерсиндо Арнайс.

И каква случайност! На следния ден след споменатия разговор в Пленсия пристигнаха и се настаниха в една скромна къщица Гумерсиндо и Исабел Кордеро с цялата си ситна дружина. Канделария не излизаше от Мадрид, а Бенигна беше отишла в Ларедо.

Хуан не каза „да“, нито „не“. Задоволи се да отговори, че ще си помисли; ала един глас в душата му заявяваше, че тази велика жена и майка има връзки със светия дух и че нейното намерение е истински пример на непогрешимост.

Защото Хасинта беше момиче с чудесни качества, скромничко, деликатно, ласкаво и освен туй много хубавичко. Нейните хубави очи вече възвестяваха зрелостта на душата й или момента, в който им е ред да се влюбят и да вдъхнат любов. Барбарита обичаше много всички свои племенници, но Хасинта обожаваше; държеше я почти винаги при себе си и щедро я обсипваше с хиляди любезности и грижи, без някой, дори майката на Хасинта да заподозре, че тя я гледа за снаха. Целият род смяташе, че семейство Санта Крус е хвърлило око на някое от момичетата от дом Муньос, от дом Трухильо или от друга богата и титулувана фамилия. Но Барбарита не мислеше за такова нещо. Когато разкри плановете си на дон Балдомеро, той се зарадва, понеже и на него му беше хрумнало същото.

Вече казах, че Дофина обеща да си помисли, но това означаваше, без съмнение, необходимостта, която всички изпитваме, да не се покажем без собствена воля в най-важните случаи; с други думи, неговото самолюбие, което го ръководеше повече от съзнанието му, изискваше от него ако не свободен избор, то подобие на такъв избор. Затова Хуанито не само говореше, а се и правеше, че уж мисли, излизайки да се разхожда сам из камънаците, и се самозалъгваше, като си казваше: „Колко съм замислен!“ Защото тези неща са много сериозни, нали, и трябва доста да се прехвърлят в главата. Големият хитрец всъщност предвкусваше туй, което го очакваше, и мислеше как да каже на майка си с най-сериозния и философски вид на света: „Мамо, размишлявах най-задълбочено върху тоя проблем, като съвестно претеглям изгодите и неудобствата, и наистина, макар че случаят си има и своите плюсове, и своите минуси, ето ме готов да ви угодя.“