Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Пуснете, за бога, дъще — възпротиви се светицата. — Само това трябваше. Не позволявам по никакъв начин… Желаете да помогнете? Щом имате добро желание, изметете стаята, че скоро ще пристигне лекарят.

Едва бе хванала метлата, и влезе Севериана, която я измъкна от ръцете й въпреки нейните протести.

— Само това липсваше, госпожо. Тая работа не е за вас…

— За бога, оставете ме да помогна. Искате ли да приготвя обеда на мъжа ви?

— Какво говорите!

— Ей че работа! Смятате, че не ме бива? Омлет с колбаси и сандвичи със сардина. През живота си съм приготвила повече работнически обеди, отколкото са космите на главата ми…

— Запалихме печката на съседката. Там е и Фуенсанта, но смята да пазарува, та ако желаете…

Това бе достатъчно за Фортуната. Отиде в дома на съседите, където комендантшата се бе запретнала за работа, тъй като трябваше да приготви не един, а три обеда: за Хуан Антонио и за още двама работници, чиито съпруги бяха вече отишли във фабриката.

— Вървете да напазарувате — рече й тя, — с омлетите ще се заеме една сервитьорка.

Доня Фуенсанта й благодари и както си беше — с вълнения халат и платнените обувки с дебели подметки — наметна червения шал, взе си кошницата и портмонето и отиде да получи нареждания от Севериана, която се въртеше из всекидневната сред облаци от прах.

— Купете ми един бут от онзиденшните, за да го осоля… Ребра от предница. Сланина имаме. А, не забравяйте морковите и пилешкото… Ако купувате за вас овнешки мозък, купете и за мен… Чакайте, чакайте, видите ли хубав език, вземете го цял, ще го осолим за двете…

Вдовицата на коменданта слезе, куцайки по стълбите, а след малко я последваха с торбичките храна в ръка Хуан Антонио и другите двама работника. Госпожа Рубин бе изпълнила заръката бързо и изкусно и докато си миеше ръцете, в блуждаещото й съзнание отново се появиха познатите мисли: „Ето какво ми е нужно — да бъда работничка, съпруга на почтен трудов човек, който ме обича!… Не прави напразни опити, момиче, сред народа се роди и такава ще си останеш цял живот. Козата бяга към планината, господарското не е за теб, така е, не е за теб…“

Когато отиде при Севериана, за да й каже, че е готова, тя бе измела стаята. Тъй като във въздуха се носеше много неприятна миризма, донесоха лопатка въглени, посипаха ги със стиска ливанда и обиколиха жилището от антрето до кухнята. Щом окадиха, Фортуната влезе при Маурисия, която й се видя много зле, отпаднала и угнетена. След малко пристигна лекарят, прегледа болната внимателно и забеляза подуване на краката и корема. Болестта се развиваше с ужасна бързина. Преди да си тръгне, лекарят поговори във всекидневната с Гилермина, като отбеляза, че тая работа ще свърши зле, няма да издържи повече от два дни… Фортуната се бе запътила към тях, за да чуе какво си говорят, когато видя да влиза неочаквано една личност, чието присъствие й подействува като електрически шок. „Исусе, пак тази хубавица!… Отивам си.“

Хасинта и Гилермина поприказваха още малко с лекаря, после той си тръгна.

— Ще вляза за малко при нея — каза Хасинта на приятелката си, като приседна на канапето. — Много време ли ще останете тук?

— Ще трябва да прескоча и до другия вход да видя обущаря. Бедният човек не пожела да постъпи в болница. Не бях срещала друг такъв случай на воднянка. Коремът на този нещастник снощи беше като бъчва… Вече три пъти го дупчиха, но вчера мина много зле, извадиха едва половин литър, а казват, че в тялото му имало към четиринадесет литра… Каква човещина, боже мой!

Фортуната влезе в стаята, след малко се върна и каза, че Маурисия е заспала дълбоко. Тогава основателката направи една смешна забележка. Обърна се към двете и рече:

— Чувате ли тромбона, който свири кралския марш?

Действително кралският марш се чуваше съвсем ясно, макар и отдалече, Леопарди го свиреше с истинска ярост, като използуваше със скандална щедрост най-различни орнаменти.

— Клетият човек — добави светицата, сдържайки смеха си, — разбере ли, че съм тук, веднага започва да свири без мярка. Тъй като несретникът е по-добре с дробовете, отколкото с облеклото, иска да ми напомни по този начин за обещанието да го облека. Слушай — рече тя на Хасинта и я хвана за ръката, — като се върнеш в къщи, виж дали мъжът ти няма някой излишен чифт панталони… Възможно е да няма, вече толкова пъти надничахме в гардероба му!

— Не знам, не знам — отвърна госпожа Санта Крус, като се мъчеше да си спомни. — Струва ми се…