Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Доня Лупе се зае с шоколада, който й сервира доня Фуенсанта, и продължи разказа си, като имитираше гласа и жестовете на болната.

Ей така правеше: „Там е, вижте го, господинът на сестра Нативидад… Мошеничката го държи в плен… Мошеничка, по-лоша от вълчица…“ Знаеш ли кой е господинът на сестра Нативидад? Светото причастие, дъще, непорочният… И продължаваше: „Ей сега ще дойда, ще те пипна, ще те измъкна и ще те хвърля в кладенеца…“ В кладенеца! Видя ли? Да хвърли потира със светото причастие в кладенеца! Виж я ти какви долни мисли… А после иска да се спаси. Хубаво ще се спаси тя! Севериана ми каза, че почне ли да бълнува, винаги заплашва, че ще извади потира от олтара и ще го скрие в раклата си и знам ли още какво. И тъй се смееше, че косата ми се изправяше, а после казваше съвсем тихо: „Колко си красив с това бяло лице, с това лице като нафора сред тоя кръг от огладени камъни! О, колко си прекрасен! Недей да мислиш, че ще ти открадна камъните… Не ги искам… Ти ми харесваш… Ще те изям! Не казвай, че няма да те хвана, ще те уловя дори да умра и да ме хвърлиш в ада… Сестра Нативидад ти липсва, да го знаеш, липсва ти и отец Пинтадо…“ С една дума, дъще, преживях истински ужас. Пропускам думичките, които вмъкваше, страх ме е, че ще ми пламне устата.

Доня Лупе се мъчеше да оближе остатъка от дъното на чашата и след като успя, завърши с думите:

— Сред такива кощунствени глупости прекарах нощта, ужасена и с разстроен стомах. Чаках само да се развидели.

— Така си и мислех — каза Фортуната, после даде отчет какво бе разпоредила на Папитос и какво й бе заръчала да купи.

— Ах, имам чувството, че цяла година не съм си била у дома! Мислех, че няма да се справиш и прислужницата ще си даде свободен ден и ще върши каквото й скимне. Да си вървим в къщи. Изпълнихме дълга си. Не е кой знае какво богоугодно дело или пък героизъм, това е ясно, но все е нещо.

В това време се появи Гилермина, тръгнала към стаята на Севериана, и доня Лупе изтича, за да получи от августейшата й уста похвалите, които бе заслужила.

— О, колко сте добра! — каза светицата, като й стисна ръцете. — Да останете тук и да се грижите за клетата жена! Не, не казвайте, че е нищо. Много е. Да оставите домашния уют, за да бдите до възглавето на една нещастница! Далеч не всички го правят. Бог ще ви възнагради. Това е много по-похвално от даренията, които правят някои хора, без да мърдат от леглото си… Е, виждам, че засягам скромността ви, приятелко моя, не желая да се изчервявате. Благодаря, благодаря.

Доня Лупе изпита истинско задоволство, но тъй като се боеше, че основателката може да започне подписката, побърза да се сбогува.

— Скъпа приятелко, дългът ме зове в моята къщурка.

— Да, да — кимна Гилермина. — Дългът преди всичко. Довиждане.

Лелята отведе Фортуната в коридора и каза:

— Ще останеш тук още малко. Може да има подписка и не бива да се изложим. Ще й кажеш да запише едно дуро за теб и едно за мен. Достатъчно е. Сигурно знае, че не сме богаташи. Тия подписки не ми харесват, но умея да изпълнявам дълга си при всички обстоятелства и както си му е редът. Не забравяй — едно дуро за теб и едно дуро за мен. Не е нужно да обясняваш дали можем да дадем повече, или не. Ще се изразиш кратко, без да се срамуваш или перчиш. И грош да й дадат, винаги е благодарна и е готова да те разцелува. Върви… Още не мога да повярвам, че ще се прибера между четирите стени на моя дом…

След като си поговори с комендантшата за това и онова, Фортуната влезе в жилището на болната и видя неща, които я поразиха. Гилермина бе сложила шала си и молитвеника на канапето и вършеше най-неприятните задължение, влизащи в изкуството да се гледат болни. Правеше го машинално, като човек, за когото и най-отвратителната дейност представлява дълг и навик. Севернана се опитваше да й попречи, но Гилермина не отстъпваше.

— Остави ме… Нищо не ми коства. Върви да видиш какво иска Хуан Антонио, че от известно време се е развикал.

На бедната домакиня й се щеше да има четири ръце, за да се справи с всичко.

— Човече, съобразявай се. Да не би да искаш да оставя госпожата да…

Като видя всичко това и като си даде сметка колко малко са хората за разнообразната работа в къщи, съпругата на Рубин предложи на драго сърце услугите си. Онова, което вършеше Гилермина, можеше да изплаши всекиго. Фортуната не се смяташе способна чак дотам. Все пак, като видя как се унижава знаменитата благородничка, тя се засрами, че няма кураж да последва примера й и събирайки смелост от слабостта си, предложи да помогне. Като истинско дете от народа, тя не искаше да бъде по-долу от една дама от висшето общество в тия долнопробни задължения…