Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Да, нека те отведат, нека те махнат от мен! Не те заслужавам… Страх те е от мен, съкровище. Все едно, че когато си непослушна, не те плашат с торбалан, ами с майка ти. Ах, каква мъка! Но не протестирам. Разправят, че трябвало да се спася… Ах, какво щастие! Детето ми ще е по-добре с младата госпожа на земята, отколкото с мен на небето… Това е то.

Адорасион се разплака от страх и мъка. Наложи се да я изведат, зрелището не можеше да продължава. Маурисия я изпрати с въздушни целувки и изрече неща, които доведоха дамите до умиление… „Да, да — рече си доня Лупе, която също се бе разчувствувала. — Колко много обичаш щерка си! Като нищо ще я изпиеш!“

Фортуната не дочака края на сцената. Чувствуваше такава бъркотия в душата си, че или щеше да избухне в плач, или щеше да се пръсне. Едно от двете. Скри се във вътрешната стая, просна се върху един сандък и се разплака. Чувствата, отприщили пороя от сълзи, не се дължаха единствено на преживяното сега, бяха нещо старо и дълбоко, наслоено в душата й; постоянните й нещастия, огорчението, примесено със смътното желание да бъде добра, „без да може да го постигне… Внимавай, това са неща, които човек казва, но не им вярва…“

Много сълзи беше проляла, когато чу шума от колата на Хасинта, която си отиваше. Тогава се изправи и отиде в стаята. Доня Лупе се сбогуваше с комендантшата и й предлагаше да купи десет билетчета от томболата с покривката. Даде знак на племенницата си, че е време да си вървят. Погледнаха още веднъж към болната, стиснаха й ръката и си тръгнаха. Докато вървяха по улицата, доня Лупе, която бе усетила какво впечатление бе направила на племенницата й срещата с госпожа Санта Крус, се опита два-три пъти да отвори дума за това, но благоразумието и някакво чувство за деликатност възпряха хлевоустия й език.

Разделиха се на входната врата; доня Лупе се качи в къщи, а Фортуната се отби в аптеката, където завари Макси сам да приготовлява пластир. Разказа му какво бе видяла през деня, като изреди подробностите. Дискретно прескочи посещението на Хасинта. На аптекаря му бе приятно неговата скъпа половинка да участвува в благотворителните дела, да вижда поучителни неща и да опознава дълбоко човешките картини на мизерията и смъртта, тъй като те щяха да бъдат много по-полезни за духа й, отколкото вечеринките, шумните празненства и развлеченията.

На вечеря разговаряха на същата тема и доня Лупе оцени покъртителната тържественост на събитието. Поведе се спор дали да се върнат на улица „Мира ел Рио“, или да отидат във „Вариедадес“ да видят някоя пиеса, но тъй като Фортуната изрази голямото си отвращение към театралните представления, надделя първото предложение и Макси, останал доволен от тая ревност към милосърдните дела, обеща да ги изпрати и да ги вземе в единадесет часа.

— Понеже тая нощ няма кой да дежури, ще остана аз — рече вдовицата, която нямаше да намери покой, докато не даде на Гилермина безспорно доказателство за своето човеколюбив и себеотрицание.

Племенникът и жена му се възпротивиха, а Макси каза, че доброто си е добро, но не и когато е прекалено. Вдовицата на Хауреги отвърна с възхитителна скромност:

— Не го правя, за да получа похвали, изобщо нямам намерение да се самоизтъквам! Мога спокойно да издържа една безсънна нощ, дори две нощи, три. Тъй че…

Към девет часа минаха през портала на многолюдната сграда и доста се учудиха, като видяха в двора голям огън и множество факли, чиито трепкащи и червени пламъци придаваха на сцената тревожен и фантастичен вид. Какво бе това? Хайманите от квартала бяха запалили купчината слама, струпана в средата на двора, а после бяха задигнали на майстор Куртис всичкия папур, който бяха успели да докопат, и сега си играеха на последно причастие . Играта се състоеше в следното: наредени двама по двама, хванали запалените папури вместо свещи, малчуганите вървяха бавно и бъбреха латински думи , съпровождани от звъна на камбанката, която един от тях имитираше с уста, и от кралския марш, който изпълняваха всички, все едно че свиреха с корнети. Връх на забавлението бе, когато внезапно разтуряха редиците и почваха да прескачат огъня. Този, който носеше потира, пременен във вълнена фуста, вързана около врата му, тропаше по най-дързък начин с крака и дори се претъркулваше през глава върху земята, стремейки се да заеме достопочтена поза в мига, в който се изправяше. Сцената даваше представа за онзи кът от ада, където се веселят рожбите на сатаната. Максимилиано и жена му се спряха да ги погледат, а доня Лупе хвърли презрителен поглед към детската войска и каза, че виновни са родителите, загдето търпят подобно светотатство.