Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Очите на госпожа Санта Крус отново се забиха в нея като стрели. Сякаш искаха да разтълкуват милата детска глупост, която Адорасион току-що бе произнесла. Без да знае как, този поглед породи в ума на Фортуната една мисъл, свързана до известна степен с присъствието на момиченцето. Спомни си, че някога Хасинта бе пожелала да осинови друго дете, смятайки, че е на мъжа й… „Също и мое! Вярвала е, че е и мое!“ От висотата на това разсъждение отново пропадна в истинска бездна от противоречия и смут… Щеше ли и тя да постъпи така? „Май че не… да… не… Да.“ Ако Питусо не се беше оказал една измама на Искиердо, ако в този миг вместо момиченцето на Маурисия тук стоеше нейният Хуанин!… Обзе я такова силно желание за плач, че за да се сдържи, призова смелостта си, като натисна клавиша на обидите, сигурна, че тъкмо те ще я изведат от лабиринта, в който бе попаднала. „Защото ми отне това, което ми принадлежеше… и ако бог бе пожелал да въздаде справедливост, сега ти щеше да бъдеш там, където съм аз, а аз щях да бъда на твое място, крадло такава…“ Не можейки да сдържа повече желанието си да поведе разговор, Хасинта я погледна отново и прекъсна мислите й със следния въпрос:

— Как мина причастието? А Маурисия как е?…

Уличницата отново се обърка, без да знае точната причина.

— Много добре… наистина добре… Маурисия е доволна…

Фортуната си отдъхна, като видя, че в тоя момент вратата на спалнята се открехна тихичко и се показа главата на Севериана. Адорасион изтича към нея.

— Миличко — рече леля й, стъпвайки на пръсти, — не вдигай шум, че майка ти спи. Отдавна не е заспивала тъй дълбоко. Ах, госпожо, какво изпуснахте само! Мина толкова хубаво, че на човек му беше драго да гледа.

Докато Хасинта и Севериана си приказваха, Фортуната седеше на канапето и оглеждаше внимателно и с любопитство съпругата на онзи , костюма й, палтото, шапката… Струваше й се, че е неподходящо да идва с шапка, но колкото до останалото, не можеше да й отправи упрек. Палтото бе съвършено. Съпругата на Рубин реши да си направи същото. И каква елегантна пола! Къде ли може да намери такъв плат? Сигурно е от Париж.

Разнесе се дрезгавият глас на Маурисия. Сестра й изтича вътре, а Хасинта надникна през процепа на открехнатата врата. Когато Севериана се върна във всекидневната, младата госпожа каза:

— Аз няма да вляза. Идете вие с малката. Ще почакам тук.

Въпреки объркването си Фортуната успя да прецени истинските чувства, възпиращи Хасинта да се появи с момиченцето. Правеше го от скромност и деликатност. Искаше да избегне благодарностите на клетата болна и да й спести срама от незавидното й поведение на майка.

„Наистина ли заради това не искаш да влезеш? — запита се тя, като я погледна през рамо. — Преструвки! Нека мен обременят с тия добродетели. Ама че ангелчета ни е създал бог! Ако бях аз, щях да вляза.“

Севериана се приближи до леглото, уловила малката за ръка.

— Виж, виж кой е дошъл… Кое посещение ти харесва повече, това или предишното?

Маурисия протегна ръце към дъщеря си и дълго я целува. Леко изплашена, малката също целуна майка си, без изблик на нежност, както послушните деца целуват някого, щом гувернантката им нареди.

— Ах, колко лоша бях! — възкликна болната също тъй без вълнение, сякаш изпълняваше някакво задължение. — Душичке моя, много добре правиш, че обичаш младата госпожа повече от мен, защото аз съм по-лоша от най-лошите, дяв…

Думата й секна и тя направи движение, като че плюеше нещо. После зашари с жаден поглед на всички страни и каза:

— Севериана или ти, или някой друг, дайте ми…

Доня Лупе и комендантшата също бяха влезли.

— Как си, Маурисия? Днес е щастлив ден за теб. Навести те бог и видя момиченцето си. Ах, каква хубавица!

Цялото същество на Мъжкараната бе завладяно от неизмеримо безпокойство и орловият й поглед се втренчи в Севериана, която наливаше в чаша част от съдържанието на една бутилка. Ликьорът блестеше като топаз, инкрустиран в злато. „Как го гледаш само, безделнице! — рече си скептичната и наблюдателна доня Лупе. — Тая комка ти харесва на тебе, винцето…“ И като видя как го гаврътна, старата хитруша добави: „Ха така, вкуси го и се оближи. Не лапна нафората по същия начин…“

След почерпката Маурисия сякаш се възроди и лицето й заблестя от оживление и задоволство. Едва тогава показа, че дълбоко в нея живеят майчинските чувства; едва тогава прегърна и целуна в изблик на най-голяма нежност своята дъщеря, която бе носила в утробата си. И толкова се развълнува, че отнеха от прегръдките й момиченцето от страх да не получи припадък.