Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Разкай се за всичко, момиче, ама за всичко… Много сме лоши… Представа си нямаш колко сме лоши.

Събитието наближаваше и в двора се носеше възбудена глъчка, както става при големи тържества. Хората чакаха, изгарящи от любопитство. До входната врата на сградата бе претъпкано, там се бяха събрали всички дечурлига от квартала, вероятно убедени, че без тях церемонията ще изгуби от блясъка си. Гилермина сновеше по целия преход от вратата на Северианината стая до портала, като издаваше заповеди, правеше преглед на публиката и нареждаше на мъжете с неугледен вид да застанат най-отзад. От енорийската църква беше дошъл един човек, който раздаваше свещите с вид на клисар.

Светицата се разпореди момиченцата с манилски шалове да застанат от двете страни на коридора, където щеше да мине шествието, и тъй като нямаха свещи, заповяда да им дадат. Също като адютант на парад до нея се приближи комендантшата, за да й каже, че на улицата, точно срещу входната врата, са домъкнали една проклета латерна, която свири хоти 301 301 Испански народен танц. — Б.пр. , полки, както и песента за Лола , а това е липса на уважение и не бива да се търпи. Светицата отвърна, че това, което става отвън, не ги засяга, но след като прецени, че просташкият инструмент внася смут и пречи, като събужда у някои желание за танци, слезе до входната врата и каза няколко думи на човека от обществения ред. Членовете на тази организация, които познаваха Гилермина, й се подчиняваха като на самия губернатор. С една дума, латерната трябваше да изчезне с най-голяма бързина и нейните арпеджи и трели се отдалечиха, неясни и нестройни, сякаш някой ги смете надолу по улица „Толедо“.

Прекрасният и тържествен миг настъпи. От горе се долавяше гълчавата на множеството, а после от лоното на тишината, обгърнала внезапно къщата, като облак, се разнесе звънът на камбанката, който възвести началото на обредното шествие. От толкова светлина олтарът беше като златна жарава, която се отразяваше в станиола на цветята. Прозорецът бе открехнат и всички чакаха на колене. Звънът на камбанката приближаваше, чуваше се как се изкачва по стълбите заедно с шума на стъпките; после наближава вратата; разнася се още по-силно в коридора, долитат и неясните латински думи, които мърмореше свещенослужителят. Най-сетне се появи и отец Нонес, висок почти до тавана, леко прегърбен, с бяла като руното на великденско агне коса — носеше положения върху бял воал потир. Коленичи пред олтара и отправи кратка молитва. Лицето на Маурисия бе станало бледо и прозрачно, полуотворените й и сякаш безжизнени очи гледаха свещеника и онова, което той държеше в ръце. Гилермина се наведе към нея. Когато свещеникът тръгна към тях, светицата прошепна в ухото на болната следните изпълнени с тайнственост думи: „Отвори уста“. Свещеникът произнесе: Corpus Domini nostri и т.н. и всичко живо замря в мълчание, а клепачите на Маурисия се отпуснаха и върху тъмните кръгове под очите й легна сянката на дългите й мигли.

Малко след това шествието, предвождано от камбанката, тръгна между жените, които бяха коленичили от двете страни на улицата, някои със свещи, други без свещи. Чуваше се как върви надолу и се отдалечава. Когато звънът затихна, Гилермина спря да се моли, наведе се към Маурисия и започна да я целува. Присъствуващите приплакваха и я поздравяваха тъй шумно и престорено, че в края на краищата самата светица трябваше да нареди да прекратят тия прояви на радост, тъй като болната можеше да се развълнува още повече и това да доведе до опасно изостряне на болестта. Ефектът от възбудата обаче бе тъй силен, че Маурисия не усещаше нито болка, нито безпокойство; като че бе под въздействието на упойка с много силен, макар и краткотраен ефект. Не бе преживяла нещо подобно от дванадесетгодишна възраст, когато бе получила първото си причастие; впечатленията й от онова време я връщаха мислено към детството и на моменти се отдаваше на сладката измама, че още е невинно и чисто момиченце, което си няма представа от смъртни грехове.

Гилермина нареди да опразнят стаята и да загасят светлината. Сред множеството хора, които бяха влезли, бяха и две крещящо облечени жени — със светлокафяви шалове, сини престилки, поли от вълнен шотландски плат, на главата с кърпи в ярки тонове, прически с букли и елегантни обувки. Изглежда, че искаха да кажат нещо на Маурисия, но не смееха да се приближат до леглото. Гилермина не ги изпускаше от очи и сега, след като церемонията бе свършила, реши да ги постави на мястото им.