Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Коя?

— Приятелката, дето се грижи за моето момиченце…

Пред очите на Фортуната се появи тъмен облак и я обгърна цялата. Сърцето й подскочи.

— Значи и Хасинта идва тук?

— Вчера беше при мен… Сама доведе момиченцето ми. Повярвай, понеже аз ти го казвам: като влезе, се́ едно че в стаята нахлу светлина.

Фортуната изпитваше желание да избяга.

— Още ли я мразиш? Ах, че си лоша! Прости й, заслужава го. Отне ти твоя човек, ама не беше тя виновна. Каква гадост! Ах, изпуснах се! Грозна думо, върни се обратно в мен. Не, остани навън… Не бъди наивна, момиче… Мислиш ли, че някой хубав ден твоят дон Хуан няма да те обикне отново? Като че го виждам. Като умира, човек ясно вижда нещата, много яснички му стават, смъртта те изпълва със светлина и аз ти казвам, че твоят господин ще се върне при теб. Това е закон, закон без грешка… И ако искаш да знаеш, ще ти кажа, че Хасинта не дава пет пари. Изобщо не го обича… Тия женени богаташки, дето живеят с толкова подаръци, не обичат мъжете си. Влюбени са в други. Не говоря за нея, бог ми е свидетел, макар че не се знае какво може да й хрумне. Но това не пречи да бъде още по-голям ангел и да раздава милосърдие.

Фортуната мълчеше. Болната се наклони към нея и като си придаде наставнически вид, започна да я гълчи с глас на духовен пастир:

— Покай се, момиче, не отлагай. За всичко се покай, с изключение на любовта, която ти идва отвътре , щото това не е грях, както разправят. Не кради, не се наливай , не лъжи, но любовта да си е любов, каквото ще да става. Правиш ли винаги така, няма кой да ти вземе звездичката от небето.

Фортуната се приготви да каже нещо, но не можа, защото в това време влезе доня Лупе и я подкани да побързат. Времето бе напреднало, а им предстоеше да ходят и другаде, преди да се приберат у дома. Сбогуваха се, като обещаха да дойдат на следващия ден, и си тръгнаха. По пътя стана дума за Гилермина и вдовицата каза следното:

— Тая жена те наелектризирва, когато приказваш с нея, и без да щеш и в теб прониква светостта… Маурисия ми дължеше петдесет и три реала. Опростих й ги, но, вярвай ми, щях да се радвам повече, ако ми дължеше най-малко двеста, та и тях да й опростя.

Два часа преди причастието на Маурисия основателката бе вече там.

— Севериана, къде ти е умът? — бяха първите й думи, като прекрачи прага. — Махни това корито оттук. Хубава украса! Мръсно бельо и сапунена вода…

— Канех се да го махна, госпожице… Заповядайте. Съседките ми казаха да махна двете гравюри с Наполеон, които висят до олтара, понеже били много протестантски, масонски и…

— Зарежи тия глупости… Как е птичката днес? Как сме, дъще?

Днес болната бе доста угнетена, ръцете й трепереха повече, дишаше бавно, макар и не с голяма мъка; искаше й се да лежи тихо и кротко и очите й шареха по тавана и отсрещната стена, сякаш следеше полета на муха.

Дамата разпита най-подробно как е минала нощта, кои са дежурили, какво е казал лекарят при сутрешната си визита. Севериана отвърна, че лекарят наредил да й дадат двойна доза лекарство за повръщане, да продължат със сиропа през нощта и с праховете през деня, а на определените часове да й дават херес или пахарете 299 299 Вид бяло сладко вино. — Б.пр. . Гилермина я слушаше, но скоро вниманието й се насочи другаде. Масата, която трябваше да служи за олтар, беше поставена срещу прозореца, под прав ъгъл с леглото, а върху нея бе коленичил Хуан Антонио, мъжът на Севериана, и ковеше в стената пироните, необходими според него за окачване на предвидената украса.

— За бога, престанете да чукате! Ще съборите къщата. Безпокоите болната… Какво сте си наумили да слагате там?

Комендантшата влезе с няколко парчета дамаска на червени и жълти ивици, които преди четиридесет години са служили за завеси, а по-късно са били използувани и за други цели. С този плат, който трябваше да представлява испанското знаме, щяха да покрият стената, а в средата да поставят една гравюра с лика на Христос, която бе собственост на портиерката.

— Не е зле — каза Гилермина, като извади очилата си от калъфа и ги сложи. — Да видим дали ще се справите, Хуан Антонио. А цветя?

— Имаме изкуствени… Елате — отвърна Севериана и я поведе към спалнята, където и показа върху масата купчината цветя от тюл, станиол и варакосана хартия.

Имаше също така бандерол от пури и рози с посребрени листа, с които украсяват свирките за празника на свети Исидро.

— Всичко това е много грозно — забеляза светицата. — Нямате ли естествени цветя или поне клонки?