Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Когато доня Лупе и Фортуната я поздравиха, тя се вгледа в тях, като че ли се мъчеше да ги познае. После произнесе имената им. Какъв глас! Гласът на Маурисия винаги е бил малко дрезгав, но сега бе паднал съвсем „Боже мой — каза си Фортуната, като я чу, след като я бе огледала. — Наистина прилича на мъж!…“ В това време доня Лупе се намести на един от сламените столове и каза утешителните думи, подходящи за случая, след което добави:

— Това е, за да се поучиш… и да се държиш прилично. Да видим дали като ти мине, ще ти служи за назидание.

Маурисия изви очи към Фортуната, която бе седнала близо до възглавницата; гледа я дълго и мълчаливо; после обърна поглед към тавана и промърмори:

— Да… Не съм добре, никак не съм добре…

И отново погледна приятелката си:

— Хей ти, покай се!… Но навреме, навреме. Не го оставяй за последния час, защото е безполезно… Ти също не си цвете за мирисане; когато дойде и твоят ред, съвестта ти ще има нужда от много пода и сапун, от много метене и миене…

Каза го тъй искрено, че Фортуната не се обиди. На доня Лупе забележката се стори твърде нахална и неучтива, защо, за бога, да говорим за чужди грехове, след като си имаме достатъчно свои? Вярно е, племенницата й не е била образцова, но вече се е поправила и не е необходимо да се връщаме към миналото.

— Разбрахме, че се грижат за теб, както трябва — рече тя, за да смени темата.

— Това се дължи на майката на бедните — заяви Севериана, докато оправяше леглото. — Не й липсва нищо. Каква жена!

— Светица! — възкликна доня Лупе с най-ласкателен тон. — Не я наричайте с друго име, това най-много й приляга.

— Ама тая не иска да яде — каза сестра й, — а без ядене живеят само хамелеоните.

— Наистина ли не ядеш?

— За да си изпие бульона, се налага да й го даваме с херес. А сутрин, с препечената филийка, трябва да й даваме по едно напръстниче бадемова ракия; вечер още едно напръстниче…

— Ама наистина ли й давате… тая отрова? — запита разтревожено доня Лупе.

— Лекарят нареди. Казва, че било лекарство. Това май прилича на уж е едно, а то съвсем друго .

— Виж ти! Няма ли да хапнеш кокоша кълчица, парченце мерлуза, крокет? — рече Фортуната.

На Маурисия й ставаше още по-зле само като чуеше за ядене. Ръцете й трепереха много, от време на време имаше пристъпи като при задух, тъй като дишането й бе много трудно и се оплакваше от нетърпима горещина. За момент, докато вдовицата на Хауреги и племенницата й бяха там, Мъжкараната заприлича на човек, който се мъчи да избухне в кашлица и не може. Трите жени я гледаха състрадателно и се чудеха как да облекчат мъките й.

— Пийни малко вода — каза Фортуната и се изправи.

Но пристъпът мина и нещастницата заговори отново, като накъсваше изреченията и си поемаше дъх на всяка дума.

— Вчера ми доведоха момиченцето… Колко е красиво и колко е пораснало!

— Нима не е при теб? — запита съпругата на Рубин.

— Не, госпожо. В колеж е — отвърна Севериана. — Настанена е в девическия колеж на доня Виситасион.

— Да… по-добре, че е там… там… далеч от мен. Вчера… такава мъка! Не ме позна… Толкова време не ме е виждала! Беше я страх от мен… Бедната ми душичка! Ама страх, истински… Сякаш майка й е таласъм…

В това време се чуха стъпки и всички се обърнаха към вратата. Както винаги доня Гилермина влезе бързешком, с пламнало лице, с неизменното си тъмно палто, галошите и вълнената пола. Доня Лупе и Фортуната станаха на крака и основателката поздрави с присъщата си изисканост и любезност, еднаква и за краля, и за последния от просяците. Тъй като бяха говорили само веднъж по време на една църковна служба в приюта, доня Лупе помисли, че няма да я познае, но тя дори я назова по име, защото Гилермина бе като големите пълководци, които притежават изключителна памет за имена и лица и войникът, с когото са говорили един път, вече не се изтрива от паметта им.

— Племенницата ми — представи вдовицата Фортуната.

Гилермина я погледна с усмивка.

— Не ми е непознато лицето й… Виждала съм ви в „Микаелас“… Преди много години.

Веднага след това се обърна към Маурисия и опря ръце в леглото.

— Как се чувствуваш днес? Хапна ли нещо? Не се тревожи, тая беда скоро ще те отмине. Утре ще се причестиш. Как сме със съвестта? Хубаво ще те причестим. Необходимо ти е повече от всичко друго. Бих искала аз самата да се заема с теб и да те накарам да се изповядаш, защото бог ще те дари с милостта си, ако му кажеш цялата истина за себе си… С една дума, да се приготвим. Следобед отец Нонес ще дойде пак. Разбрах от него, че си се изповядала, както трябва. Но ми се струва, че на бял свят могат да се извадят и други нечистотии, нали?