Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Повярвай ми, ако това е истина, ще трябва да си запазим място, за да видим как ще предаде богу дух. Утре отиваме там.

Доня Лупе не ходеше при Маурисия от чисто състрадание. Много отдавна Гилермина я очароваше повече с аристократичността, отколкото с добродетелите си, и тъй като великата основателка бе на път да патентова светостта си, събирайки на достъпни за доня Лупе места най-изтъкнатите дами, защо да не направи опит да се навре сред тях? Та нима и тя не беше дама ? По този въпрос доня Лупе има дълъг разговор с Каста Морено, която от време на време идваше вечер на гости с двете си дъщери у дома на Рубин и хвалеше до бога Гилермина, смятайки я за свръхестествено същество. На всичкото отгоре, по линията на рода Морено тя бе нейна сродница! Самоуважение и гордост изпълваха доня Лупе, щом си представеше как се разпорежда с аристократичните благотворителни дела под ръководството на знаменитата основателка. Само едно би могло да й попречи да осъществи това намерение и то бе, че нямаше как да не внесе малко парички .

На следващото утро, докато се обличаше за излизане, доня Лупе си помисли дали не трябва да си сложи кадифеното палто. Но скоро си даде сметка, че това е глупост. Освен че щеше да се намокри, тъй като денят беше дъждовен, подобна кралска премяна не отговаряше на мястото, хората и повода за посещението. Доста време й отне издокарването с палтото, шапчицата и другите нещица. Нареди на Фортуната да се облече скромно и тя изпълни желанието й тъй, че между двете да остане подходяща дистанция.

Като стигнаха до улица „Мира ел Рио“, срещнаха Севериана, която доня Лупе бе виждала няколко пъти. Носеше чанта с лекарство, покрита с хартия в стила на старите аптеки. Доня Лупе я разпита, а щом Севернана разбра, че отиват при сестра й, ги поведе на драго сърце през мръсния портал, по не по-малко мръсното стълбище и коридора. Вече знаем, че жилището на Севериана бе едно от най-хубавите в тоя кошер и в сравнение със съседните можеше да мине за луксозно, тъй като бе просторно и прилично мебелирано. Тя живееше с някоя си доня Фуенсанта, вдовица на комендант, и жилището бе издържано в гарнизонен дух — състоеше се от две съвършено еднакви всекидневни, всяка с прозорец към улицата. Между вратата и първата всекидневна имаше коридор, в който бе коритото за пране и входът за кухнята, с решетка към коридора. Две вътрешни стаи дооформяха жилището. Когато Гилермина усети близката кончина на Маурисия, внуши на Севериана да я измъкне за трети път от болницата и да я вземе при себе си, а вдовицата на коменданта отстъпи жилището си за това тъй благочестиво дело, като премести нещата си в дома на една съседка. Настаниха Маурисия във втората от двете малки всекидневни. Севериана спеше във вътрешната спалня, а първата всекидневна бе предназначена за гости и това личеше от относителния лукс на скрина, съвсем новите столове във викториански стил, канапето, покритата с мушама маса, картината с двете влюбени сърца , картината с кораба „Нумансия“, портретите на зетьовете на Севериана като военни, рогозката от тръстика, която бе съвсем нова, без нито една дупчица и с червени и жълти плетеници, и накрая гравюрите, купени наскоро почти без пари от заложната къща. Бяха превъзходни гравюри, излезли вече от мода, с пожълтяла хартия и следи от влага, в махагонови рамки, а в сюжетите им нямаше нищо испанско — сражение на Наполеон I, възпроизведени по прочутите някога картини на Орас Верне и барон дьо Гро 298 298 Френски художници-фаталисти. — Б.пр. . Кой не е виждал „Наполеон в Айлау и Йена“, „Бонапарт в Аркола“, „Апотеозът при Аустерлиц“ и „Прощаването във Фонтенбло“ ?

Предвождани от Севериана, доня Лупе и Фортуната влязоха в стаята на болната, която лежеше на леглото. Наскоро й бяха отрязали косите, за да могат да лекуват раната на главата, римският й профил бе станал още по-изразителен, носът й бе изтънял, долната й челюст бе още по-издадена напред, а от изтощението очите й изглеждаха по-големи. Изящната извивка на устата беше още по-подчертана, стиснатите устни, които сякаш бяха изваяни с фино длето, й придаваха вид на паднало величие или на унизен човек, примирил се благородно със съдбата си. Лилавите кръгове под очите заемаха половината й лице, долната част на челото се издаваше като наличник на шлем, очите, красиви и горящи, бяха потънали навътре и моравата кожа около тях им придаваше още по-силен блясък, сякаш дебнеха кога ще настъпи моментът. Черните вежди образуваха права линия. Челото беше широко, с кичур черна коса… С една дума, Мъжкараната допълваше историята, изложена на стените — представяше Наполеон на остров Света Елена .