Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Хайде де, иска ти се да позяпаш…

— Изпратете ме — повтори малката, подскачайки от нетърпение.

— Отивай — отвърна доня Лупе, която тоя ден бе в добро настроение. — Ако не те пусна, ще паднеш от балкона. Ама веднага се връщай… И не забравяй да си избършеш хубаво краката на изтривалката пред портиерната, много е кално навън… Виж какво направи килима, като се върна от въглищаря.

Папитос излетя като стрела и се бави на улицата двайсетина минути. Господарката я видя да влиза и отиде да й отвори.

— Добре ли си изтри краката?

— Да, госпожо. Вижте.

— Изтрий ги още веднъж… Нали знаеш какво трябва да правиш винаги, когато се прибираш? Бърши си краката върху изтривалката на съседите, ей оная там.

— На тая? — запита прислужницата и почна да танцува сапатеадо 297 297 Испански народен танц. — Б.пр. върху изтривалката пред четвъртата врата отляво.

— Колкото по-малко хабим нашата, толкова по-добре.

— Знаете ли, госпожо, знаете ли? — макар и задъхана от толкова тичане. Папитос продължаваше да танцува върху чуждата изтривалка. — Знаете ли какво има там? Една пияна жена, ама много пияна… Не се ли сещате коя е? Леля Маурисия.

— Чу ли, жено, чу ли? — рече доня Лупе от коридора на път за всекидневната. — Маурисия. Пияна… Затова се е събрал тоя народ.

— Добре ли видя? Сигурна ли си, че е тя? — запита Фортуната, като се съвзе от изненадата.

— Да, госпожо, тя е…

— Тая работа — забеляза доня Лупе, като надникна от балкона с важен вид — не ми харесва… А тия от обществения ред ги няма никакви!… А, вдигат я!… Каква жена… Да стигне дотам.

— Сега я отнасят… Като труп е — рече Фортуната, спомняйки си сцените, които бе виждала в манастира.

— Да, отнасят я в бърза помощ или в болницата… А, не, идват насам! Да се обзаложим ли, че я носят в аптеката?

— Пукнала си е главата — рече Папитос, като показа с жестове колко голяма е раната. — Имаше море от кръв. Стичаше се надолу по улицата като вода след дъжд.

Когато безчувственото тяло на Маурисия Мъжкараната мина под балкона, носено от хората от обществения ред и съпровождано от тълпата, Фортуната се дръпна навътре, тъй като нямаше кураж да гледа такива неща. Доня Лупе и Папитос останаха, малката дори помоли господарката си да я пусне да отиде в аптеката и да види как ще лекуват тая пияница . Това вече беше прекалена свобода и макар че момичето измисли най-различни причини, за да го пуснат, не стана неговото.

На вечеря Максимилиано заговори за случилото се, като описа лечението и направи не съвсем утешителни предсказания относно съдбата на болната.

— Имаш право — отбеляза вдовицата. — Струва ми се, че от тая яма няма да се измъкне. Бедната жена! Да страда от такъв порок! Искрено съжалявам, понеже няма по-добър пласьор на бижута от нея.

Тогава Макси разказа един крайно интересен случай, станал неотдавна с Маурисия. Беше го чул същия следобед, след лечението, от господин Апариси, един от мъжете, които обичаха да се събират в аптеката.

— След едно от страхотните наливания, до които води проклетият порок, тая хубостница била прибрана от двама протестанти, които имат къща и параклис на улица „Панюелас“. Доня Гилермина, госпожата, която събира милостиня за сираците от улица „Албуркерке“, научила тая работа и се разлютила… Та, значи, застава пред къщата на протестантите и иска да й предадат блудната дъщеря. Чук-чук. „Кой е“ „Аз…“ Излиза пасторът, дон Орасио, един мъж с червена и рядка като царевични влакна коса, излиза и пасторшата, доня Малвина… И двамата почтени хора, защото протестантството не отнема достойнството. Впрочем, отличават се със свободата, с която се обличат. Доня Малвина му шие сюртуците, а дон Орасио й прави шапките. Изобщо тия англичани си ги бива — един грош не харчат по шивачи и моделиери. Но да се върна към случката. Пасторите проявяват твърдост, доня Гилермина още повече. Религия срещу религия, нещата отиват на зле. Протестантите твърдят, че тая жена е потърсила при тях подслон и закрила, доня Гилермина отрича това и ги обвинява, че са я подмамили от собствения й дом. Дон Орасио казва, че не е вярно и че ще потърси лютеранските си права направо пред върховния съд; другата губи търпение, а доня Малвина измъква един том с конституцията, на което Гилермина отвръща, че не разбира нищо от конституция и рицарски романи. Накрая католичката отива при губернатора и губернаторът заповядва Маурисия да бъде освободена от властта на Пилат Понтийски, сиреч от властта на дон Орасио.