Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Слушай, Папитос — рече й тя. — Отваряй си ушите, и внимавай какво ти заръчвам. Налага се пак да изляза. Ще сложиш масата на господин Николас и на господин Макси; той обаче ще се върне много по-късно от брат си. Гледай да не направиш всичко наопаки. На свещеника най-напред сервирай развалената мерлуза, която донесе сутринта и която е почнала до вони… Осоли я добре, оваляй я в повечко брашно и я изпържи. Поднеси му я нарязана, ще я изгълта, без да разбере добра ли е или не. Той е като акулите, яде всичко, каквото му подхвърлиш. За десерт му дай орехите и гроздовия сок, ясно ли е? Сложи му каната да видим дали ще го изпие. Ферментирал е и няма на кого друг да го дадем… Ако младият господин Макси се върне преди мен, ще му сервираш първо един от двата телешки котлета, по-големия, а за десерт му дай пастите, които донесе тая сутрин сладкарят, и от дюлевия мармалад, който аз ям. Внимавай да не направиш всичко наопаки.

Когато й даваха такива доказателства за доверие, обличайки я във власт, прислужницата израстваше в собствените си очи и суетата изостряше вниманието й, а това й помагаше да изпълнява задълженията си безупречно. Доня Лупе я познаваше много добре и бе сигурна, че заповедите й ще бъдат изпълнени. Папитос кимна с разбиране и се усмихна негодницата, мислейки си, без съмнение, за количеството сол, в което при всички случаи щеше да овъргаля мерлузата за младия господин Николас.

Доня Лупе остана известно време във всекидневната, без да мърда от креслото, в което бе седнала щом влезе, с манто, подпряла лице с ръка и замислена. Удивлението й още не бе преминало, а и едва ли щеше скоро да премине. Беше посетила Фортуната у дома й и тя й бе дала хиляда дуро, за да ги вложи, както намери за най-добре… Не бе поискала и разписка… Много скоро госпожа Хауреги се усъмни да не би банкнотите да са фалшиви… Ами, бяха по-истински от слънцето! Това доказателство за доверие към нея проникваше в душата й, защото бе не само доверие към честността й, но и към умението й да прави от парите пари… Освен това Фортуната бе дала да се разбере по време на разговора, че притежава акции в банката, но не бе казала колко са. Откъде идваше това богатство? Може би Хуанито Санта Крус… Може би Фейхо… Най-странното бе, че поради внезапните изблици на търпимост в душата й доня Лупе се мъчеше да повярва в почтения произход на тоя капитал. За някои хора парите крият истинско очарование, защото те смятат, че доброто трябва да има и добър произход!… „Защо да не е вярно това за разкаянието? — мислеше си тя. — Само едно не мога да си обясня… В началото Фейхо ми каза, че била в окаяно състояние… В най-плачевно състояние и ядяла от спестяванията си. Значи това са остатъците!… С една дума, нека обърнем страницата и разгледаме нещата безпристрастно, да не правим прибързани заключения, преди да разполагаме със сигурни данни. Кой би посмял да осъди себеподобния си, преди да го изслуша? Би било жестоко и несправедливо. Варварство е винаги да мислим най-лошото. Но да побързам, че ако закъснея, може и да не заваря дон Франсиско в къщи… Той ще каже какво да правим с тия парички .“

Докато слизаше по стълбите, мислите й взеха друга насока. „Колко е красива само! Ужасно красива. И все тъй скромна… Сякаш и на мравката път ще направи. За малко да припадне, като влязох. Не се преструваше… Може да е всякаква, но театър не разиграва, няма такива дарби. Колкото до обноските, забравила е всичко, на което я бях научила… Ще се наложи да започнем отново… И с езика й е същото. Не направи и най-малкия намек за събитията от миналата година. Ще рече, и с право, че е опасно да ровим в тия неща.“

Доня Лупе отсъствува от къщи три дълги часа. Като се прибра, Николас бе вечерял и излязъл, а Максимилиано привършваше яденето си. Първият въпрос на господарката към Папитос бе относно заповедите, които й бе дала.

— Не остави и троха — отвърна момичето, като посочи блюдото, в което бе сервирала мерлузата.

— Каза ли нещо?

— Не можа, понеже не спря да лапа.

Доня Лупе се усмихна. Увери се също, че Максимилиано е бил обслужен съобразно заповедите й и след като се преоблече, се разпореди за своята вечеря, която бе от най-скромните. Когато влезе в трапезарията, Макси не бе вече там. Половин час по-късно го свари в стаята му да седи на тъмно, облакътен на масата, подпрял глава с ръце и сграбчил косата си, сякаш искаше да я изскубе. Като го видя толкова тъжен, госпожа леля му каза:

— Хайде, човече, недей така. Не бива да го вземаш толкова надълбоко… Което бог е рекъл да стане, става. Случат ли се веднъж нещата, няма как да избягаш от тях.