Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Максимилиано си спомни за унижението и душата му се разбунтува против тази тайнственост, която бе по-скоро рожба на нуждата, отколкото на убеждението.

— Струва ми се, че е преждевременно — рече той и напусна стаята.

След малко леля му влезе при него в стаята и каза:

— Строгият ти тон ми харесва. Но обстоятелствата. Не ми каза, че е крайно необходимо да й отпускаме някакви средства за да преживява? Да не би да си въобразяваш, че можем да поддържаме две къщи?

Безпорядъкът, които цареше в главата на момчето, не му позволи да се вслуша в тия доводи. За него щеше да бъде все едно, ако леля му говореше за четири хиляди къщи вместо за две.

— Оставете ме — рече той, готов да се разплаче. — Сам бог ме е изоставил.

— След като вече е дошла, не може да си отиде — продължи с тих глас доня Лупе. — Ще я настаним в стаичката до моята. И край. Ах, все до мен опират тия разправии и сдобрявания! Разбираш ли какво ти казвам? Ето ви случай да се ругаете, колкото си искате, или да се обясните за всичко, което сметнете за нужно. Аз си измивам ръцете. Мен не ме бъркайте във вашите разправии. Ако искате да се съберете, сега му е времето, ако не искате, също. Достатъчно голяма услуга ви правя, като ви предоставям къщата си, за да се огледате един друг и разберете ще има ли мир, или няма да има. И, за бога, не ми създавайте повече главоболия. Ако с течение на времето се окаже, че спогодба няма да има, край. Само не ми създавайте главоболия, за бога, не ми създавайте главоболия.

Последните думи произнесе на висок глас вече в коридора, тъй че ги чуха отлично Папитос в единия край на жилището и Фортуната в другия. От този следобед Фортуната остана при тях. Положението й не бе за завиждане, понеже съпругът й почти не й говореше. На масата разговорът се поддържаше от Николас. На втория ден Фортуната каза на доня Лупе, че си отива и това даде повод на госпожата да излезе в коридора и да се развика: „За бога, не ми създавайте главоболия, не издържам вече. Правете каквото щете.“ Но въпреки това съпругата не си отиде. На третия ден Макси наруши сдържаността и мрачното мълчание, което цареше между двамата съпруги, като подхвърли няколко думи; по-късно отделни фрази, а след студените изречения дойдоха и хладните. Най-сетне си позволи да говори с весел тон. На петия ден се усмихваше, като я гледаше. На шестия Фортуната го слушаше внимателно и учтиво; на седмия при всеки спор на масата Макси вземаше нейната страна; на осмия вече я потупваше по рамото; на деветия госпожа Рубин гледаше съпругът й да е облечен добре, преди да излезе, а на десетия прекараха около четвърт час, шушукайки си насаме в един ъгъл на всекидневната; на единадесетия, като се върна у дома, Макси й стисна силно ръката и на дванадесетия доня Лупе възкликна също като свещеник, който запява Осанна!

— Още малко и ще се разлигавите. За бога, не ми създавайте главоболия. Ако толкова ви се ще да се сдобрите, защо са тия глезотии? Хубаво правя аз, че не се меся, благословена да съм.

Тъй се осъществи това помирение, това връщане към законния живот. То бе от онези събития, които идват неизвестно как; съдбоносни моменти в историята на семейството, каквито са сходните на тях в историята на народите; събития, които мъдреците предугаждат, сведущите вещаят, без сами да знаят на какво се базират, събития, които стават действителност неизвестно по какъв начин, защото, въпреки че приближаването им се чувствува, не се вижда скритият механизъм, който ги предизвиква.

През първите дни след голямото събитие не се случи нищо достойно за описване. Ако имаше нещо, то бе вън от къщата. Пристъпвам към него. Един следобед, когато доня Лупе и Фортуната пришиваха във всекидневната халки на великолепните копринени завеси, които госпожата бе придобила от неизплатен дълг. Папитос, която бе излязла на балкона да събере прането, сложено да съхне, започна да крещи:

— Госпожи, елате да видите… Колко много хора! Убили са някого.

Двете жени надникнаха и видяха, че в долния край на улицата, близо до пресечката с улица „Сан Карлос“, се е събрала голяма тълпа, която непрестанно растеше.

— Има някакъв труп сред хората — извика Папитос, надвесена до кръста от балкона.

— Виждам нещо проснато на земята — рече доня Лупе. — Ти виждаш ли нещо?… Сигурно е някой пияница. Гледай само каква тълпа се е събрала. Движението като че ли се е задръстило… Тия полицаи за нищо не ги бива.

— Госпожо, изпратете ме за фиде… Знаете, че нямаме… — рече прислужницата.