Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Качиха се и когато Фортуната тръгна към спалнята на Маурисия, която бе сама, Макси се оттегли, като обеща да се върне в единадесет. Тая нощ болната бе много неспокойна и малкото думи, които произнасяше, не бяха образец за яснота. Страхът да не казва грозни думи, изглежда, се бе разсеял, тъй като изплю няколко, които пареха на устните й. Паметта й не бе твърде в ред, защото когато приятелката й каза: „Успокой се и мисли за онова от сутринта“, тя запита: „Онова от сутринта? Какво беше?“ След това се загледа с блуждаещ поглед в тавана, като се мъчеше да си го спомни, ловейки мислите си като мухи. По-пресен от светия акт бе споменът за срещата и с детето; ах, каква среща!

— Видя ли Хасинта? — запита тя Фортуната, като се обърна на хълбок и сложи ръка на рамото й. — Говорихте ли? Ти си една смотанячка и нямаш хъс… Ако на мен ми се случи това, дето на теб ти се случи с тая лицемерка, ако някоя алчна кукла ми отнеме моя човек и я срещна, ах, ненапразно ми викат Маурисия Мъжкараната … Ако застане отпреде ми и ми излезе със засукани думи, пипвам я за косата и ей тъй, ей тъй, ще я въртя, докато пукне…

Съчетавайки думите с действие, Маурисия се гърчеше, отхвърляше завивките, скърцаше със зъби… Като видя, че не може да я удържи, Фортуната извика Севериана:

— Елате! Изрече куп глупости. За бога, укротете я. Дайте й нещо да се успокои, ракия…

— Никой не може да си играе с мен — крещеше в изстъпление нещастниците с изскочили от орбитите очи, като се бореше с двата чифта ръце, които искаха да я задържат. — Аз съм Маурисия Мъжкараната , тая, дето проби дупка като прозорец в главата на крадлата, която ми задигаше кърпите, тая, дето оскуба перушината на Пепа и издра лицето на доня Малвина, протестантката … Пусни ме, лигло, или ще ти отхапя половината лице. Ти и почтена жена… Ти, дето заразяваш един войник, за да пипнеш друг… Ти, с твоето сърце, дето е станало като портал от народа, минал през него… Ха-ха-ха! Вълчица, по-лоша от вълчица, гад такава, чифутка, по-лигава от краставо куче… Плювалник, цирей, кофа за боклук!… Ще видиш какъв тупаник ще ти ударя! Ей тъй, ей тъй, откъсвам ти носа, изплювам ти очите и ти измъквам карантията…

Накрая от устата й, покрита с пяна, вече не излизаха човешки звуци, а ръмжене на уловен звяр. Тъй като не можеше да се изтръгне от здравите ръце, които я държаха, пръстите й сграбчваха с епилептичен бяс всичко, до което се докоснеха, мъчеха се да разкъсат завивките и чаршафа. Лека-полека мъчителното мучене отслабна, конвулсиите намаляха, докато изпадна в несвяст. Покоят настъпи мигновено и приличаше на самата смърт.

Съпругата на Рубин бе ужасена. Севериана каза:

— Тая нощ три пъти й става така, а по-миналата — шест пъти. Ако лекарят беше тук, щеше да я успокои, като й направи ония боцвания, дето им викат ижекции , нали? Една капчица морфин.

Нямаше съмнение, че Севериана се държеше доста спокойно поради честотата на пристъпите, също като хората от клиниките, които свикват с човешката мъка. Малко след като Маурисия се успокои, тя се зае да приготви лампата, която трябваше да гори през цялата нощ: чаша с вода, зехтин и кандило.

Половин час нещастницата бе като заспала, произнасяйки насън откъслечни думи и груби изрази, които отекваха като ехо от преминалата буря. Когато се събуди, каза със спокоен глас на приятелката си:

— Тук ли си? Колко се радвам, че те виждам? От всички, които идват тук, ти ми харесваш най-много. Обичам те повече от сестра си. Щом се озова на небето, първата ми работа ще бъде да помоля господ да те направи щастлива и да ти върне онова, което ти отнеха и което си е само твое… Стига да поиска, небесният създател ще го уреди…

Фортуната не знаеше какво да отвърне на тия глупости.

— Защото ти се настрада, бедничката ми! Хубава шега си изигра животът с теб. Беднячката винаги е отдолу, а богатите й стъпват по лицето. Но нищо, бог всичко ще поправи. Ще въздаде справедливост и ти ще получиш това, което ти отнеха. Зная какво говоря, току-що го сънувах. Мислех си, че съм умряла и съм на небето сред цяло море от ангелчета… Толкова красиви! Вярвай ми, защото аз ти го казвам… Ще помоля лично Богородица и Исус да те направят щастлива, ще им кажа да си спомнят за горчивините, които си преживяла.

За миг болната замълча и след въздишките, които се изтръгнаха от гърдите на Фортуната, отново заговори:

— Видя ли Хасинта? Тя доведе моето момиченце. Тая жена е ангел… Докато сънувах, че съм на небето, я видях с бял воал върху един облак… Беше заобиколена от ония големи ангелски хорове. Дали няма да умре? Ще ми е мъчно за моето момиченце. Но господ знае повече от нас, нали, и добре знае какво прави… Кажи, говорихте ли? Да не си издрънкала някоя глупост? Лошо би било, защото тя не е виновна. Прости й, момиче, прости й, за да се спасиш, трябва най-напред на всички да простиш. Гледай от мен, дето не правя нищо друго освен това, което ми нарежда отец Нонес. Простих на Пепа, на Матилде, която искаше да ме отрови, на доня Малвина, протестантката, на целия човешки род, дяв… Затвори се, уста, без малко да се изпуснеш! Това е то, да простиш, вярвай ми, защото аз ти го казвам. Виждаш ли колко съм спокойна? И ти ще бъдеш същата, а господ ще ти даде твоето, хич не се съмнявай… Това е закон. С цялото си благочестие ти казвам, че ако мъжът на младата госпожа пожелае да се върне при теб и го приемеш, не вършиш грях, не вършиш…