Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фейхо направи гримаса като голям човек, който иска да овладее детската слабост, и й каза:

— Но не, не се срамувам от сълзите. Заклевам се в бога, в който винаги съм вярвал, че бащинската обич ме кара да плача. Всичко мъжко, което съществуваше у мен, способно да обича, изчезна, всичко умря и от него нищо не ми остана. Дори не чувствувам тъга. Никога не съм бил баща, сега чувствувам, че съм… и сърцето ми се пълни с непознати чувства, толкова чисти, толкова чисти.

Блудницата никога не беше виждала своя приятел толкова развълнуван. Очите му бяха влажни и ръцете му трепереха. С черна панделка тя прикрепи на темето си двете плитки от гъста коса, защото не беше възможно да върши две неща едновременно; не можеше да си реше косата и в същото време да изживява сред сълзи и целомъдрени стискания на ръцете края на връзката им. Малко по малко се успокоиха: дон Еваристо я накара да седне до него на канапето и с ясен и твърд глас й каза:

— Струва ми се, че всичко се урежда. Колко ми се иска да умра, след като съм ти осигурил добро положение и ти станеш порядъчна… Разбирам добре, че няма да е лесно Макси да ти стане симпатичен, но това не е непреодолима пречка. Трябва да се помириш с порядките и да приемеш нещата от живота такива, каквито са. И защо мислиш, че общувайки постепенно с него, няма да започнеш да се привързваш? Защото той е добър и скромен. Снощи го видях и не ми се стори толкова хилав. Напълнял е и дори ми се видя с по-самоуверен вид.

С тъжна усмивка жената изрази своята недоверчивост.

— Ти трябва да го видиш. И най-после трябва да се съгласиш. Редовният живот и помиряването със законите на обществото имат такова значение, че трябва да жертвуваме удоволствието, дъще моя, и мечтата… Не казвам, че всичко се жертвува, цялото удоволствие и цялата мечта не, но нещо, не се съмнявай, нещо трябва да се жертвува. Да имаш съпруг, един мъж, почтена къща, да вървиш с гордо вдигната глава, към това те водя, това искам да постигна. Голямата разлика е в това, че вече не трябва да преставаш да мислиш какво вършиш… Ще видим. Необходимо е всичко да предвидим. Аз ще ти представя двете възможности, които може да ти предложи твоят законен живот, и за двете ще ти дам съвета си — прям, честен, изведен от голям опит в живота. Първата възможност: да предположим, че през краткото време на съжителство с Макси разбереш, че момчето се държи добре с теб, ще видиш неговите добри качества, които се проявяват при всички постъпки в живота, и да предположим, че започнеш да изпитваш към него някаква нежност…

Фортуната беше впила острия си поглед в една точка на пода и не вдигаше глава. Сигурно го чуваше, макар че не го гледаше, и Фейхо продължи бавно да говори, спирайки се след всяко изречение.

— Да предположим това… Така че твоето задължение в такъв случай е да положиш усилия тази нежност… да я наречем приятелство, да се увеличава колкото се може повече. Работи сама над себе си, за да го постигнеш. Дъще моя, доброто отношение прави чудеса, добрата воля също ги постига. Избягвай в свободното си време лентяйството и ще видиш, че онова, което ти изглежда толкова трудно, ще се окаже много лесно. Има примери, много примери с жени, свързани насила с омразни мъже, които полека-лека са се оправяли, докато станат по-меки и от масло. Не казвам нищо, но ако имаш и дечица, тогава…

— Какво е пък това?… — живо се намеси Фортуната.

— Гледай каква глупачка! И какво знаеш ти? Такова нещо не може да се ръководи. Природата се проявява винаги там, където най-малко очакваш. И с дечицата ще си извървяла повече от половината си път, за да дойде успокоението, което ти препоръчвам; възпитавайки ги и грижейки се за тях, чувството, което носиш в тази добра душа в изобилие, ще намалее, ще се уравновесиш и няма да правиш повече глупости… Добре, за първия, най-добрия случай, говорихме, да минем към втория. Казвам ти го, ако първият не се осъществи, което е възможно. Да видим…

Фортуната чакаше с нетърпение да чуе второто, но Фейхо не бързаше и доста време остана замислен, със свъсени вежди и с поглед, забит в земята.

— Най-доброто е онова, което току-що ти казах, но когато не може да стане най-доброто, се прави по възможност по-малко лошото… Разбираш ли ме? Да предположим, че не ти бъде възможно да се привържеш към този скромен човек и нито отношението ти, нито добрите негови качества го направят по-малко неприятен за теб; да предположим, че животът ти стане непоносим и… Няма съмнение, че това е безразсъдство, и е необходима цялата моя твърдост, за да те посъветвам. Но аз преди всичко виждам практичното, възможното и не мога да посъветвам никого да се самоубие или да се остави да умре. Не трябва да се налагат най-големите жертви на човешките сили. Ако сърцето ти се запази в сегашното състояние, ако няма средство да го промениш, ако се разбунтува, какво ще правиш? Щом е почукало злото, да видим какво е по-хубаво между лошото и…