Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фейхо внимателно търсеше точните думи, за да изрази идеята си. Мислите му се объркваха малко и се налагаше да ги подреди, за да не се оплете в тях. Въздишайки дълбоко, той прекара ръка по челото си със зареян в пространството поглед. Като се отърси най-после от своята обърканост, каза с нерешителен глас:

— И в краен случай, искам да кажа, ако все пак безразсъдно сбъркаш, запази външното приличие, за да направиш поне по-малко зло. Достойнството, благоприличието, скромността — това е тайната, приятелко.

Спря се ужасен, като крадец, който долавя шум, и отново поглади сбръчканото си чело, сякаш да потърси съвет от него. Но и това не му помогна. Веднага се окуражи и възвърна сигурността на езика си:

— Ти си прекалено неопитна, за да разбереш значението, което има външното в света. Знаеш ли ти какво е форма, или по-точно какво са формите? Впрочем няма да ти казвам, че те са може би всичко, но има случаи, в които са наистина почти всичко. С тях обществото се движи, да не кажа, на воля, но да, по най-хубавия начин, по който може да върви. О! Принципите са много хубаво нещо, но и формите не са по-малко. Аз не зная кое би ми допаднало повече — дали едно общество без принципи, или едно общество без форми.

Фортуната беше разбрала. Кимаше утвърдително с глава и скръстила ръце в скута си, се люлееше напред-назад.

Фейхо с голямо усилие бе успял да изложи схващането си за морала при тези обстоятелства, защото усещаше в душата си един възел, който го притесняваше известно време, но той веднага го развърза, като възкреси в паметта си теориите, които цял живот беше използувал. Изрекъл бе най-опасното мнение и продължи след това гладко, без спънки:

— Ти вече знаеш какви са моите идеи за любовта. Властният закон на природата. Природата, която казва: „Увеличи ме“. Няма начин да й се противопоставиш… Човешкият род крещи: „Искам да се множа.“ Разбираш ли ме? Разбрано ли говоря? Необходимо ли е да използувам алегории или примери?

Фортуната разбираше и продължаваше да се люлее напред-назад, кимайки утвърдително с несресаната си глава.

— Впрочем повече нищо няма да ти казвам. Това е много деликатно, толкова деликатно — като револвер, сложен на масата, с който не бива да си играем. Винаги е за предпочитане първата възможност на предаността, защото по този начин изпълняваш дълга си към природата и към света. Втория план ти го казвам „за всеки случай“ и за да внимаваш много… та ако изпаднеш в опасност от непреодолимите изисквания на сърцето и захвърлиш принципа, да знаеш да спасиш формата…

Тук той отново усети възела, но припомняйки си още веднъж своята философия от толкова години, продължи:

— Трябва да пазиш винаги свещеното благоприличие и да плащаш данък на обществото, този външен култ, без който бихме се върнали към дивашкото състояние. Имаш пример от нашите отношения, че когато искаш, тайната се запазва. Това е въпрос на стил и ловкост. Ако аз имах сега време, бих ти разказал безкрайни случаи на прегрешения, извършени в пълна предпазливост, без най-малък скандал, без най-малка обида на достойнството, което на всички ни е необходимо… Ще се изумиш… Слушай добре това, което ти казвам, и го научи наизуст. Първото нещо, което трябва да направиш, е да спазваш обществения ред , искам да кажа, спокойствието на брака, да уважаваш твоя мъж и да не си позволяваш да накърняваш достойнството му като такъв… Ще кажеш, че е трудно, но там е талантът, приятелко… Трябва да обмисляш, и най-вече да проумееш добре собствената си чест, за да знаеш да пазиш чуждата… Второто…

Тук дон Еваристо се приближи повече към нея, сякаш се страхуваше, че някой може да ги чуе, и с показалец твърде строго подчертаваше това, което й казваше:

— Второто е да внимаваш много добре в избора: това е най-главното, много внимателно да предвидиш с кого… да предвидиш с кого…

Заключението на това разсъждение не идваше, не искаше да дойде. Фортуната, като го видя в това затруднено положение, се притече на помощ:

— Разбрано, разбрано.

— Добре, няма нужда да прибавям нищо повече… защото ако се изкушиш да обичаш недостоен мъж, сбогом, пари, сбогом, достойнство. Последното нещо, което ти препоръчвам, е да не позволиш на глупака Санта Крус още веднъж да те прелъсти, само така ще преуспееш на всяка цена.

След това старецът се изправи, взе плаща и шапката си и се приготви да си тръгва. Вече до вратата, той се обърна към Фортуната и като вдигна заповеднически бастуна си, й каза: