Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— О… Аз се съмнявам, че ще се съгласят… Изиграх им много лош номер — потвърди тя, радостна, че е намерила един аргумент срещу този план, толкова противоположен на желанието й, — много лош номер. Това, което извърших, не се прощава.

— Всичко се прощава, дете, всичко — каза болният със снизхождение, пропито със скептицизъм. — Паметта на обществото е толкова къса, че надминава всички наши представи. Доброто и благодарността й са ограничени, тях винаги ги срещаме рядко. Забравата е безкрайна. От нея идва „отново да започнем“, без което светът би свършил.

— О… Не, не е възможно… Нямат срам, значи, ако ми простят.

— Това си е тяхна работа… Мен ме интересува ти да останеш в прилично положение, и най-вече сигурно… Ти самата си беззащитна срещу опасностите, които увлеченията поднасят в живота. Ако те оставя сама, макар и да ти осигуря съществуването, страстите пак ще те повлекат и ще се върнеш към лошия живот. Моето момиче се нуждае от спирачка и тази спирачка, която в същност е законността, няма да ти дотяга, ако знаеш да я ръководиш, ако следваш съветите, които ще ти дам. Глупачка, глупачето ми, всичко в този свят зависи от начина, от стила… Нищо само по себе си не е добро или зло. Разбираш ли ме? Внимавай със сърцето, това е първото, което ти казвам. Не позволявай да те ръководи. Да захвърлиш всичко през прозореца, когато сърцето не е доволно, е една глупост, която скъпо се заплаща. Трябва да дадеш на сърцето си парченце месо, то е звяр и дългите гладувалия го правят яростно, но трябва да се даде необходимата част и на другия звяр — обществото, за да не буйствува. Ако не го правиш, проваляш цялата работа и няма да имаш спокоен живот. Теб те плаши мисълта да живееш заедно с тоя мъж, защото не го обичаш…

— Не само това. Не го обичам и никога, никога, никога, няма да го обичам.

— Нормално нещо. Но всичко ще се нареди, дете, всичко ще се нареди… Не бързай, нито пък прави тези тъжни физиономии. Да говорим по-малко. За днес не искам да разбърквам главата ти повече, нито пък своята, че говорих доста и започвам да се чувствувам зле. Всичко е ясно по принцип… по принцип.

Добрият господин заспа, тъй като беше прекарал лоша нощ. Фортуната застана встрани от него, без да говори и да се движи, за да не смути почивката му. Оглеждаше стаята и й се искаше, ако може, да разгледа цялата къща. От подредбата на спалнята си направи заключение, че къщата бе много добре подредена. Дон Еваристо, който се стараеше да бъде толкова практичен в обществения живот, като че ли беше още по-практичен в домашния. Съгласно разбиранията му, първото, което човек трябва да направи в тази долина на безпокойствата, бе да потърси една добра дупка, където да живее и да я нареди по свой вкус. Самотен и с богатство, достатъчно за човек, който няма жена, деца и близко семейство, Фейхо живееше в щастлива самота, добре обслужван от предани слуги, и бе пълен господар на къщата и времето си, не се лишаваше от нищо, което му харесваше, и всичките му желания се изпълняваха и при най-малката прищявка на волята му. Освен с лукс къщата се отличаваше с удобство и със спретнатост. Управляваше я някаква доня Пака, галисийка, която бе притежавала пансион за изискани и високи гости, в който Фейхо живя дълго време; прислугата се допълваше и от една доста добра готвачка и от един много мълчалив слуга, вече доста стар, който някога беше служил като ординарец на господаря.

Дон Фейхо се събуди след около половин час. Като търкаше очи и си мърмореше нещо, той с изненада забеляза, че приятелката му е още тук и повдигна глава, за да я погледне. Видя я да се усмихва и каза:

— От краткия сън изгубих чувство за действителността, момиче, не помня, че си останала тук… Щом те съзрях, още в полусън си помислих: „Нея ли виждам? Как и кога е дошла в къщата ми?“

Той изкара ръката си от чаршафите, за да улови нейната, и събрал веднага мислите си, които се бяха разсеяли, рече:

— Запомни добре едно нещо, а именно, че доня Лупе де лос Павос, която е най-разумната личност от цялото семейство, няма да се държи лошо с теб, ако имаш подход към нея. На доня Лупе й харесва да се разпорежда, да управлява къщата и да минава за съветничка и учителка. Трябва да я навиеш като пружина и да я оставиш да се разпорежда, колкото си иска. Ще управлява къщата много по-добре от теб, защото е жена, която умее това: разговарял съм малко с нея, когато мъжът й, мой приятел и земляк, беше още жив. Разбира се, когато остана вдовица, й хрумна да каже, глупаво и нехайно от нейна страна, разбира се, че съм бил за посмешище. Но така или иначе, тя е жена, която умее да управлява. С една дума, като я оставиш да се разпорежда по свой вкус в домашния живот, ще можеш да запазиш независимостта си в останалото. Не зная дали ме разбираш, но веднага ще ти го обясня по-добре. Ако някой ден все пак се сблъскаш с нея, заставаш и казваш: „Е, госпожо, аз не се пъхам в онова, което е ваше задължение. Не се бъркайте вие пък в онова, което е мое.“