Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Дон Еваристо пристигна с файтон към четири часа много бодър и й поръча да му направи течен шоколад за пет часа. Тя се постара доста и когато добрият господин с удоволствие закусваше, между другото й каза, че ако състоянието му продължи да се подобрява, на следващия ден ще постави въпроса решително на Хуан Пабло.

— И още нещо… Не виждам причина мъжът ти да ти е толкова омразен. Може да не е толкова симпатичен, но не е и лош човек. Може да не е Аполон, но не е и плашило. Има жени, омъжени за безкрайно лоши мъже, те също имат сблъсъци, но се оправят и живеят. А ти не бъди глупава, защото не знаеш колко е изгодно да имаш име и почтено място в сградата на обществото. Ако извлечеш полза от това, ще бъдеш щастлива. Почти съм склонен да ти кажа, че по-добре ще те гледа, един съпруг като твоя, отколкото друг, от по-добра щампа, защото с малко старание ти ще направиш от него каквото поискаш. Казаха ми, че след раздялата той, е станал мълчалив, много усърден в учението си и че не го интересуват нито ухажвалия, нито развлечения… Колкото и голямо да е неговото озлобление, моето момиче, мисля, че когато му кажат да се върне при теб, лигите му ще потекат.

Фортуната, усмихвайки се, изрази недоверие.

— Мислиш, че не? Ах, момиче. Ти не познаваш човешката природа. Вярвай това, което ти казвам. Максимилиано ще разтвори обятията си. Не виждаш ли, че е пламенен и сантиментален като теб? Ще те обожава, понеже тези, които обичат с такава лудост, се влюбват безумно и умеят да прощават. Да, да прощават. Всичко, което е необикновено, ги подлудява от удоволствие. Остави се да те обича, глупачко, и се постарай да си отвориш широк път в живота… ако съумееш да го използуваш.

Тази мисъл съживи в паметта на девойката зараждащото се въжделение по непознатото, по силната обич, без да знае как или към кого. Не можеше да съчетае една толкова неясна надежда със семейния живот, който й се предлагаше. Но като че ли малко по малко започваше да разбира.

Състоянието на Фейхо през следващите дни чувствително се подобри. Част от силите му се възстановиха, доброто му настроение се възвърна и страхът в душата му от близката смърт се разсея. Но не заради това той настоя да придвижи един план, станал почти мания и обхванал всички негови мисли. Реши да говори с Хуан Пабло и отиде да го види една сутрин в кафене „Мадрид“, където той се отбиваше за кратко време, преди да влезе в канцеларията, защото най-после, о, човешко нещастие, трябваше да приеме една заплата от дванадесет хиляди, които му беше предложил Вилялонга по препоръка на самия Фейхо. Надменният Рубин ни най-малко не беше доволен от това и се оплакваше, че едно свещено приятелство го беше задължило да приеме служба при Алфонсо. Разбира се, това положение не можеше да продължи дълго. Кановас не знаеше накъде върви. Междувременно, знаейки или не какво държи в ръцете си дон Антонио, Хуан Пабло си бе купил един нов цилиндър и имаше намерение да смени плаща си, вече с разнищени ръбове и омазнен хастар, с друг — нов. Страната щеше да спечели поне това.

Но от всички новости в облеклото, които се виждаха в политическите кръгове и по улиците на Мадрид, показващи смяната на институциите, никоя новост не е така достойна да влезе в историята, както освещаването на сюртука от фино сукно, който преобрази дон Басилио Андрес де ла Каня на шестия ден от постъпването му. Неговият стар сюртук потъна в бездните на миналото с мръсотиите си — красноречиво свидетелство за годините без работа и търкане на ръкавите по масите в редакциите. Добрият вид на облеклото се допълваше от модна шапка и великият дон Басилио приличаше на слънце, защото лицето му сияеше от задоволство. Откакто започна да работи в своя бранш и в категорията, която му съответствуваше, той не беше на себе си. Дори изглеждаше, че е напълнял, че има повече косми по главата си, че е по-малко късоглед и че се е подмладил с десет години. Бръснеше се вече всеки ден и това в същност го преобразяваше.

Не искам да говоря за многото други сюртуци и пламтящи наметала, които се виждаха из Мадрид, нито пък за господата, които заменяха старичките си дрехи с други, по-елегантни и по последна мода. Това е известно историческо явление. Затова, когато дълго време няма политическа промяна, шивачите и търговците на дрехи крещяха до небето и с оплакванията си възбуждаха недоволните и подстрекаваха революционерите. „Търговията е в лошо положение“ — казваха търговците; а други въздъхваха, като казваха: „Не се покровителствува нито търговията, нито индустрията.“