Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната беше установила връзки със съседите си. Взаимно си гостуваха с наемателите от къщата и с някои семейства от съседната — обикновени простодушни хора, така че при всяко посещение у тях уличницата отиваше с шал и с кърпа на главата. По това време, докато продължи този спокоен живот, у нея отново се затвърдиха старите маниери, които беше загубила от контакта с други хора с по-изтънчени обноски. Навикът да слага ръцете си на кръста при всеки повод отново силно я завладя, а бедният език, с акцент и провлечен при изговарянето на някои гласни, укрепна в устата й, както се подновява родният език у човека, който се завръща в родината си след дълго отсъствие. Най-изтънченото семейство от съседите, или онова, което най-много се стремеше да бъде такова, беше семейството на свещеника и тези две религиозни племенници винаги се стараеха да изтъкнат разликата между техния изряден език и този на тяхната хубава съседка.

— И знаеш ли, мили , какво ми казаха днес? — продължи Фортуната, едва сдържайки смеха си. — Ах, каква прелест… Ще ти го разкажа, за да се посмееш. Голямата, която е по-наперена, вдигна вежди и като ме гледаше, като че ли със съжаление, извиси онзи толкова фин глас, толкова фин, че сякаш са го създали паяците, и взе, че ми каза: „Но този господин няма ли да се ожени за вас?“ Без малко да изпусна дрипата… Аз й отговорих: „Може“, а тя продължи да мърмори. И за да ме остави на мира, най-после и казах, че ще се оженим, вече готвим документите и скоро ще изпращаме поканите.

— Добре си й отговорила… Какво се бъркат в онова, което не ги интересува.

— А сега аз те питам — каза Фортуната, много по-нежна и по-сериозна. — Ако не бях омъжена, щеше ли да се ожениш за мен?

— Знаеш моите схващания по този въпрос — отговори той с добро настроение. — Вярваш ли, че те са се променили, откакто съм болен, и че мъжете мислят по един начин, когато стомахът им работи като часовник, и по друг, когато машината започва да се разваля. Подобно нещо се случва, момиче, но едно е да се говори, когато си в отлично здраве, и друго — от ръба на гроба… Но те уверявам, че не съм променил схващанията за брака. Продължавам да вярвам, че е глупаво да се жениш и ще отида в другия свят, без да променям мнението си. Какво искаш? Аз съм видял много свят… На мен ми е все едно. Зная, че преходността е неизбежно условие при любовта и от всички, които си обещават да се обожават, докато са живи, деветдесет на сто, вярвай, на втората година се чувствуват като затворници един до друг и биха дали всичко, за да се отърват от веригата. Онова, което наричат изневяра, е само юрисдикцията на природата, която така иска да се опълчи срещу обществения деспотизъм, и ще видиш, че съм снизходителен към всички, които произнасят тази присъда.

В този дух именно продължи любимата си тема; но Фортуната не разбираше добре тези теории, без съмнение поради езика, с който си служеше нейният приятел. След малко тя седна да вечеря. Фейхо изяде само едно рохко яйце, а после пи шоколад, защото стомахът му не приемаше тежка храна. Но по време на своята скромна вечеря той се наслаждаваше да гледа как се храни неговата приятелка, чийто апетит бе благословен от бога.

— Момиче, имаш добър апетит. Гледам те и в момента, в който ти завиждам, се и радвам, че те виждам вече така здраво уловена за живота. Така, така ми харесва… Не се срамувай да ядеш много, и понеже има в изобилие, вземай всичко, което можеш, защото ще дойде ден… Дано не дойде! Вече знаеш какво ни чака: аз отивам надолу, ти отиваш нагоре. Като ти казвам, че хубавото от живота ти е напред… И голяма глупачка ще бъдеш, ако не напълнееш, колкото се може повече, та плътта ти да стане, ако е възможно, още по-твърда и стегната, че каквато си ми лекомислена, ще ти бъде по-добре в любовта.

Докато Фортуната ядеше от огромното количество стафиди и бадеми, като ги вземаше от чинията едно след друго и ги слагаше в устата си, без да ги гледа, добродушният старец слушаше нейното бърборене с известна небрежност и в някакъв унес. Понякога изглеждаше отегчен и като се понадигаше от стола си, сякаш отхвърляше мненията, които току-що бе чул, почукваше по облегалката му.

— Ако не бях поддържал тази теза винаги, сега нямаше да имам това твърдо мнение. Любовта, това е стремежът на рода, който иска да се увековечи и от тласъка на тази толкова консервативна необходимост, каквото е и яденето, противоположните полове се привличат и съюзите се осъществяват по фатален избор, по-върховен и по-странен от всички хитрини на обществото. Погледнете един мъж и една жена. Какво е това? Изискването на вида, който моли за едно ново същество, и това ново същество настойчиво иска от своите родители да му дадат живот. Всичко останало е музика, самодоволство и празнословие на онези, които са искали да създадат общество в кабинетите си, вън от безсмъртните закони на природата. Това е ясно като бял ден! Затова аз се смея и на някои закони, и на целия наказателен обществен кодекс на любовта, който е купчина от измислени глупости на лошите, изродените и глупавите учени, които никога не са получавали от жената и най-малкото благоволение.