Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Защото едновременно с посредничеството Еступиня се посвещаваше и на това да мами митницата. За стоката от Хамбург, цели 26 кила, която прекара през гишето на Хил Имон, служейки си с изкусни хитрини, не е за разправяне. Нямаше друг като него, който да може да прекоси нощем централните улици с денк под наметалото, преструвайки се на просяк с дете на гръб. Никой като него не притежаваше сръчността да шмугне едно дуро в ръката на служителя от хазната в случай на опасност и се оправяше тъй добре в тази неразбория, че първенствуващите фирми прибягваха до него, за да разплитат бъркотиите си с финансистите. Не е възможно да се впишат в десетте божи заповеди престъпленията спрямо хазната. Тогава повече от сега моралът на народа се възпротивяваше да приеме маменето на хазната за истински грях и съобразно с това мерило Еступиня не изпитваше угризение на съвестта, когато слагаше щастлив завършек на някое от тия начинания. Според него това, което хазната нарича свое, не е нейно, а на нацията, сиреч на Хуан Частника, и да изиграеш хазната е все едно да върнеш на Хуан Частника това, което му принадлежи. Тази идея, поддържана от народа с неудържима вяра, има своите герои и своите мъченици. Пласидо я изповядваше с не по-малко въодушевление от който и да е андалуски контрабандист на коне, само дето беше „пехотинец“ и освен това не отнемаше живота на никого. Съвестта му, обвита в ужасяващи мъгли, що се отнася до хазната, си оставаше чиста и сияйна по отношение на частната собственост. Той беше човек, който по-скоро би мълчал един месец, отколкото да прибере чужд грош.

Барбарита го обичаше много. Беше го виждала у дома си, откакто притежаваше дара да вижда и оценява нещата; познаваше добре, по мнение на баща си и от собствен опит, превъзходните качества и лоялността на бъбривеца. Когато тя беше малка, Еступиня я водеше в училището на ъгъла на улица „Империал“, а по Коледа ходеше с него да гледа рождествата 84 84 Представяне посредством фигурки раждането на Христос. — Б.пр. и сергиите на площад „Санта Крус“. Когато дон Бонифасио Арнайс легна на смъртен одър, Пласидо не се откъсна от него нито докато беше болен, нито след като почина, чак докато го спуснат в гроба. Той всякога бе споделял най-искрено всички мъки и радости на къщата. Неговото положение на близост с тъй знатна фамилия беше нещо средно между приятелство и раболепие, понеже ако Барбарита го настаняваше на трапезата си доста често, през повечето време от годината го използуваше за поръчки, които той умееше да изпълнява с най-голяма точност. Я отиваше на площад „Себада“ да търси някой ранен зарзават, я на „Кава Баха“ да се разбере с превозвачите, които докарваха поръчките, или пък на „Маравиляс“, където живееха гладачката и плетачката на дантели на къщата. Такова влияние имаше съпругата на Санта Крус върху тоя простодушен човек и с толкова сляпа вяра я уважаваше и й се подчиняваше той, че ако Барбарита му беше казала: „Пласидо, бъди добър да се хвърлиш през балкона на улицата“, клетникът не би се поколебал нито за миг да го стори.

С течение на годините, когато Еступиня застаря и не посредничеше и не мамеше вече митницата, започна да изпълнява у Санта Крус едно много деликатно задължение. Тъй като беше толкова доверен човек и толкова сляпо привързан към семейството, Барбарита му повери Хуанито — да го води и да го връща от колежа на Масарнау или да го извежда на разходка неделен и празничен ден. Майката беше сигурна, че бдителността на Пласидо беше като бащинска и знаеше добре, че той по-скоро би се оставил да го убият сто пъти, отколкото да позволи някой с пръст да докачи „Дофина“ 85 85 Титла на наследника на кралския престол във Франция от 1439 г. до Юлската буржоазна революция от 1830 г. — Б.пр. , както го наричаше обикновено. Дофина беше вече един по мъжки суетен хлапак, когато Еступиня го водеше на боя с бикове, посвещавайки го в тайните на това изкуство, което като добър мадридчанин се перчеше, че разбира. Детето и старецът се въодушевяваха еднакво от варварското, живописно зрелище, а на излизане Пласидо му разказваше бикоборските си подвизи, тъй като някога, на младини, също бил извивал кръст и размахвал мулета 86 86 Пръчка, на която виси червеният плащ на бикобореца. — Б.пр. , бил притежавал истински костюм с пайети и се бил борил с юнци по всички правила… Понеже Хуанито изявяваше желание да види костюма, Пласидо му отговаряше, че преди много години сестра му — шивачката, която бог си бе прибрал, го прекроила в туника за един Христос, който е в църквата „Дугансо де Абахо“.