Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Третото от момичетата, на име Хасинта, пипна съпруг на следната година. И то какъв съпруг!… Ала като стигам дотук, принуден съм да прекъсна тази нишка и да почна да разказвам някои неща, които трябва да предшествуват сватбата на Хасинта.

В магазина на Арнайс, до решетката, която гледа към улица „Сан Кристобал“, понастоящем има три виенски стола от вито дърво, които наследиха преди години една скамейка без облегалка, облечена в черна мушама, а тази скамейка има за предшественик една голяма ракла или просто празна кутия. Това беше мястото за нашумелите вечеринки на фирмата. Нямаше дюкян без вечеринки, както не можеше да има такъв без тезгях и светия-покровител. Това беше една допълнителна услуга, която търговията правеше на обществото във време, когато не съществуваха казина, понеже, макар че имаше тайни сдружения и тук-таме патриотични клубове и кафенета, голямото мнозинство от мирните граждани не ходеше там, а предпочиташе да си бъбри в дюкяните. Барбарита още има смътни спомени от вечеринките от времето на своето детство. Идваше един много постал монах, който се казваше отец Алели 70 70 Букв. „шибой“ (исп.). — Б.пр. ; един мъничък господин с очила, който беше бащата на Исабел; някои военни и други типове, които се смесваха в паметта й с фигурите на двамата мандарина.

И се говореше не само за политика и за гражданската война, а и за търговски работи. Сеньората си спомня, че била чула нещо относно първите кибрити, които дошли на пазара, и дори че била ги видяла. Били като шишенца, в които клечката се пъхала незапалена, а излизала пламнала. Чула също да се говори за първите килими от кадифе, за първите матраци с пружини и за първите железници, които някой от събеседниците бил видял в чужбина, тъй като тук все още нямаше признаци за тях. Нещо се споменало и за банкнотата, тъй като в Мадрид книжните пари станали нещо обикновено чак няколко години след излизането им, а и тогава се използували само за крупните плащания в банката. Доня Барбара си спомня, че била видяла първата банкнота, която занесли в магазина като нещо любопитно, всички се съгласили, че унцията била нещо по-добро. А газта дойде много по-късно.

Магазинът се променяше, но през бавния ход на годините вечеринките си оставаха все същите. Едни бъбривци си отиваха, идваха други. Ние не знаем към кое време се отнасяха следните отделни фрази, които Барбарита намираше тутакси, когато, вече омъжена, влизаше в магазина да си отдъхне мъничко на връщане от разходка или от пазар: „Какви гиздави бяха тази сутрин тия на оръжейния посредник с новите си помпони…“ „Херцогът днес беше на църква в «Калатравас» 71 71 Манастир на едноименния религиозен и военен орден в Испания, основан през 1158 г. от свети Реймонт. — Б.пр. . Беше с Линахе и със Сан Мигел…“ „Знаете ли, Еступиня, какво разправят сега? Ами казват, че англичаните възнамерявали да построят кораби от челик .“

Тъй нареченият Еступиня навярно е бил жизнено нужен за всички вечеринки в магазините, защото, когато не отидеше у Арнайс, всеки задаваше въпроса: „А с Пласидо какво става?“ Когато влизаше, посрещаха го с радостни възгласи, понеже само с присъствието си дори той оживяваше разговора. През 1871 година аз се запознах с този човек, който градеше гордостта си върху това, че бил видял цялата история на Испания през настоящия век. Бил дошъл на бял свят през 1803 година и се наричаше брат по дата на Месонеро Романос 72 72 Рамон де Месонеро Романос (1803–1882), испански битов писател, описал миналото на Мадрид в творби, които са неоценим документ: „Мадридски сцени“, „Старинният Мадрид“, „Мадридска панорама“ и др. — Б.пр. поради това, че се бил родил като него на 19 юли същата година. Само една негова фраза ще докаже необятните му знания по тази жива история, която се научава с очи: „Виждал съм Жозеф I 73 73 Жозеф I Бонапарт (1768–1844), по-голям брат на Наполеон. — Б.пр. , както виждам вас сега.“ И сякаш се облизваше от задоволство, когато го питаха: „Виждали ли сте Ангулемския херцог 74 74 По-голям син на френския крал Шарл X (1775–1844), ръководил експедицията в Испания през 1823 г. — Б.пр. , лорд Уелингтън 75 75 Артър Уелсли, херцог Уелингтън (1769–1852), английски генерал, разбил френските войски в Португалия и в Испания (1808–1814), а през 1815 г. победил Наполеон в битката при Ватерло. — Б.пр. …“ „Ама разбира се.“ Отговорът му беше все един и същ: „Както виждам вас.“ Дори стигаше дотам да се разсърди, когато биваше разпитван със съмнение в гласа. „Дали съм видял да встъпва Мария-Кристина 76 76 Мария-Кристина Бурбонска (1806–1878), четвърта съпруга на Фердинанд VII Испански, след чиято смърт и по време на непълнолетието на дъщеря си Исабел II е управляваща кралица (1833–1840). — Б.пр. …! Човече, та то беше вчера…“ За да допълни осведомеността си на очевидец, говореше за това какво представлявал Мадрид на 1 септември 1840 година, сякаш беше нещо от предната седмица. Бил видял погребението на Кантерак 77 77 Хосе Кантерак, испански генерал, бил се против въстаналите испаноамериканци и подписал капитулацията на Испания в перуанския град Аякучо (1824), умрял в Мадрид през 1835 г. — Б.пр. , екзекуцията на Мерино, „и то на самия ешафод“, поради това че е брат от „Пас и Каридад“ 78 78 Религиозно братство — (Мир и милосърдие). — Б.пр. ; бил видял да убиват Чико… не точно видял, ама чул изстрелите, намирайки се на улица „Велас“; бил видял Фердинанд VII 79 79 Крал на Испания (1784–1833), възкачил се през 1808 г. Свален от Наполеон, в 1813 г. наново заема престола и възстановява абсолютисткия режим, отменя либералната конституция от 1812, потушава революцията от 1820–1823 с помощта на френските интервенти. — Б.пр. на 7 юли, когато излязъл на балкона да каже на доброволците да раздрусат тия от гвардията; бил видял Родил 80 80 Хосе Рамон Родил (1789–1853), испански генерал и политик, отличил се в битката при перуанския град Ел Каляо (1825) и участвувал по-късно в карлистката война. — Б.пр. и сержанта Гарсия да държат речи от друг балкон през 1836 година; бил видял О’Донел 81 81 Леополдо О’Донел (1809–1867), испански генерал и политик-либерал, участвувал в първата карлистка война. — Б.пр. и Еспартеро да се прегръщат; Еспартеро сам да поздравява народа; О’Донел сам; и всичко това на един балкон; и най-сетне, също на балкон, бил видял наскоро друга личност да крещи, че с кралете било свършено. Историята, която Еступиня знаеше, беше написана по балконите.