Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната не отговори. Тези думи и други подобни, които Маурисия имаше навика да й казва, винаги пробуждаха у нея стимули за любов или отчаяния, които дремеха в най-потайното кътче на душата й. Като ги чуеше, една ледена светкавица пробягваше по целия й гръбнак и чувствуваше, че подмятанията на другарката й съвпадаха с чувства, които тя беше скътала тъй, както се пазят опасни оръжия.

Изненадани от една монахиня в този приятен разговор, който ги караше да припадат над работата, те трябваше да замлъкнат. Маурисия пусна мръсната вода, а Фортуната отвори крана, за да се напълни коритото с чиста от прокатния резервоар. Човек би помислил, че това символизираше нуждата да се влеят бистри мисли в малко нечистия диалог на двете приятелки. Коритото се пълнеше бавно, защото в резервоара имаше малко вода. Големият диск, който предаваше на помпата силата на вятъра, този ден беше много мързелив, движеше се само от време на време с лениво величие; след като изпъшкваше за миг, сякаш е работил неохотно, апаратът оставаше бездеен сред безмълвието на полето. На двете затворнички им се искаше да продължат да си бъбрят, но монахинята не ги оставяше и поиска да види как изплакват прането. После приятелките трябваше да се разделят, защото беше четвъртък и Фортуната трябваше да се облече, за да приеме посещението на семейство Рубин. Маурисия остана сама да простира прането.

Същия следобед Максимилиано заяви категорично, че по решение на семейството и със съгласие на игуменката през идващия месец септември затворничеството на Фортуната ще приключи и тя ще излезе, за да се омъжи. Старите монахини не се оплакваха и хвалеха нейната скромност и послушанието й. Тя не се отличаваше като Белен и Фелиса с горещо религиозно усърдие, — нещо, което показваше у нея липса на призвание за монашески живот, — но изпълняваше точно задълженията си и това бе достатъчно. Беше напреднала много по четене и писане и знаеше наизуст вероучението, с чието озарение манастирът „Микаелас“ считаше своята питомка за достатъчно просветена, за да се ръководи сама по правите или криволичещи пътеки на тоя свят. И беше сигурен, че владеенето на тези принципи дава на питомките му невероятна сила, за да устоят на всички колебания. Трябваше да се разчита на естеството, на духовния скелет, на вътрешната и трайна форма на човека, която обикновено взема връх над всички повърхностни преображения, причинени от обучението. По отношение на Фортуната никоя от старите монахини, дори и ония, които бяха най-близки с нея, нямаха основания да мислят, че е лоша. Считаха я малко образована, много послушна и лесно направляема. Вярно е, че върху всичко, което се отнася до необятното царство на страстите, монахините малко упражняваха своите възпитателни способности, било защото не го познаваха, било защото се страхуваха да надникнат в неговите предели.

Трябва да се каже, че онзи следобед, когато Максимилиано говори на своята годеница за скорошното излизане, чувствата й изведнъж изстинаха. Да излезе, да се омъжи!… Нейният честит годеник й се стори по-отблъскващ от всякога и тя забеляза със страх, че великолепните селения на душевната красота не са били открити от нея в самотата и светостта на манастира „Микаелас“, както й беше предвещал Николас Рубин, въпреки че тя се беше молила толкова много и бе чула толкова много проповеди. Защото капеланът казваше от амвона, че трябва да правим всичко възможно, за да се спасим, да бъдем добри и да не съгрешаваме; казваше също, че трябва да се обича господ повече от всичко и че господ, сам по себе си, е много красив и такъв, какъвто го вижда душата; но тя си мислеше, че под всичко това сърцето си остава свободно за светската любов, че тя влиза през очите или по симпатия и няма нищо общо с това дали любимият човек прилича, или не прилича на светците. По този начин се сгромолясваше цялото учение на свещеника Рубин, който разбираше от любов толкова, колкото от подковаване на комари.

В крайна сметка чувствата на нашата ближна към нейния бъдещ съпруг не се бяха променили изобщо. Но когато Максимилиано й каза, че вече е избрал къщичката, която щял да наеме, и се посъветва с нея за мебелите, които щял да купи, това предложение пробуди в душата на Фортуната чувството за собствено порядъчно домашно огнище и мисли за достойнствата на новия живот. Тя се почувствува подтикната към тоя човек, който я освобождаваше и я прераждаше. Ето защо успя да изрази своето задоволство от скорошното си излизане и да каже хиляди уместни неща за мебелите и дори за кухненските принадлежности.